Какво се случва с текстила, след като вече не ни е нужен? Въпросът изглежда прост, но зад него стоят едни от най-сложните предизвикателства пред кръговата икономика. Европа вече върви към въвеждането на Разширена отговорност на производителя (EPR) за текстилните продукти, а България предстои да изгради собствен модел. За да бъде той работещ, ще са необходими не само законодателни промени, но и разговор между всички участници по веригата – от производителите, вносителите, общините и институциите, до операторите, които ежедневно събират, сортират, подготвят за повторна употреба и рециклират текстил.
Една от темите, по които VERDEinMED ще работи в България в новата фаза, която започва сега, ще бъде въвеждането на Разширена отговорност на производителя (EPR). В рамките на проекта ще работи и VERDE Hub – национална мрежа от организации и експерти, която свързва бизнеса, институциите, научните среди и останалите участници в текстилната верига. Целта е те да обменят знания и практически опит и заедно да обсъждат решенията, необходими за прехода към кръгов текстилен сектор. В новата фаза TexCycle е партньорът, който ще координира дейностите на VERDE Hub в България. Компанията има дългогодишен практически опит в събирането, сортирането, подготовката за повторна употреба и рециклирането на текстил, както и активно участва в редица европейски инициативи, посветени на кръговата икономика.
Какво всъщност означава EPR за текстилния сектор? Готова ли е България за тази промяна? И как практическият опит може да помогне за изграждането на система, която да работи не само на хартия, а и в реалността? По тези въпроси разговаряме със Сирма Желева – член на Изпълнителния комитет на Recycling Europe и ръководител на проектите VERDEinMED и Circula-TEX за България.
Какво всъщност означава разширена отговорност на производителя (EPR) и как би работила една такава система за текстила?
Разширената отговорност на производителя, или EPR, е система, при която производителите поемат финансовата, а чрез системата и съответната организационна отговорност за разделното събиране и оползотворяването на текстилните продукти в края на техния жизнен цикъл. Когато говорим за „производители“, е важно да уточним, че имаме предвид фирмите, които пускат текстилни продукти на пазара в страната.
Обичайно тези задължения се изпълняват колективно чрез организации по оползотворяване. Производителите сключват договор с такава организация и заплащат съответните такси, а тя от тяхно име организира разделното събиране и последващото третиране на текстила и изпълнява определените цели. Как точно ще изглежда системата в България предстои да бъде регламентирано.
Европейските изисквания обаче задават основната рамка – системата трябва да покрива необходимите разходи за събиране, транспорт, сортиране и третиране на текстила, както и за информиране на гражданите. Трябва да има и регистър на лицата, които пускат текстилни продукти на пазара, прозрачност и постоянен диалог между участниците. Важно е и съществуващите системи и оператори да не бъдат изключени, а натрупаният до момента капацитет да бъде използван и надграден. Точните роли, отговорности и национални цели предстои да бъдат определени в българското законодателство.
Освен финансовата отговорност, какви нови задължения ще има бизнесът?
За компаниите EPR няма да означава единствено заплащане на такса. Те ще трябва да отчитат количествата текстилни продукти, които пускат на пазара, а с развитието на изискванията за устойчивост ще се увеличава и информацията, която трябва да предоставят за самите продукти.
Тук е много важно системите за докладване да бъдат максимално хармонизирани на европейско ниво. Голяма част от засегнатите компании оперират в повече от една държава и би било сериозна административна тежест, ако трябва да отчитат една и съща информация по различен начин във всяка страна.
Каква ще бъде ролята на общините в бъдещата система?
Общините традиционно имат много важна роля в системите за разширена отговорност на производителя в България. Те работят с организациите по оползотворяване и осигуряват на гражданите достъп до системите за разделно събиране, като по този начин подпомагат и постигането на националните цели.
При текстила най-вероятно основна роля отново ще имат контейнерите за разделно събиране. Общините са пряко ангажирани с определянето на местата за тяхното разполагане, но ролята им не приключва дотук. Те трябва да участват активно и в информационните кампании, защото разполагат с директни канали за комуникация с гражданите. А без тяхното участие и разбиране една система за разделно събиране трудно би могла да постигне реални резултати.
Когато говорим за EPR при текстила, често разговорът се свежда до това колко ще струва на производителите. Не пропускаме ли така по-важния въпрос – как всъщност трябва да изглежда и да функционира тази система?
Всеки един отпадък в края на жизнения си цикъл има определена цена за неговото събиране и последващо третиране. Ако този текстил отиде на сметището, тогава ще го платим през таксата за битови отпадъци. Ако искаме да го събираме разделно, системите за разделно събиране трябва да бъдат финансирани.
Аз смятам, че ако има правилната рамка за въвеждането на разширената отговорност на производителя и целите се изпълняват колективно чрез организациите по оползотворяване, които събират големи количества и разполагат с големи капацитети за преработка, системите могат да бъдат по-ефективни и общият разход да не е толкова голям.
Ние и в момента плащаме множество подобни такси. За всеки един продукт, който купуваме, плащаме такса за неговата опаковка, но нейната сума е толкова малка спрямо общата стойност на продукта, че практически не я усещаме. В същото време тя е от голямо значение за финансирането на тези системи.
И да, трансформацията трябва да бъде повече от това просто да съберем текстила в края на жизнения му цикъл. По-важното е да се определят точните роли на преките заинтересовани страни – какво трябва да направят пускащите на пазара, какво трябва да направят общините, какво трябва да направят операторите, които събират разделно, сортират или рециклират. Трябва да се определят целите, които да бъдат постигнати, както и всички детайли за това как точно трябва да функционира системата и кои са добрите практики, които трябва да следваме. Всичко това е важна част от определянето на системата.
България има срок да въведе европейските изисквания в националното законодателство. На какъв етап се намира страната в момента и какво предстои до окончателното изграждане на системата?
В България за разширената отговорност на производителя се говори вече от около шест години. Преди време имахме и първа чернова на наредба, която беше представена за разглеждане, но след това процесът не получи развитие. Този проект така и не беше прецизиран, а предвид времето, което е минало оттогава, най-вероятно процесът ще трябва да започне отначало. Междувременно се промениха както общата икономическа обстановка, така и количествата текстил, наличните капацитети и редица други обстоятелства, които трябва да бъдат отчетени.
Срокът за въвеждането на европейските изисквания в българското законодателство е 17 юни 2027 г., което означава, че разполагаме с по-малко от година. Затова е изключително важно именно сега да се води активен разговор за това как трябва да бъде изградена системата и какво е необходимо, за да може тя действително да работи. Не бива да чакаме системата да бъде въведена и едва тогава да започнем да обсъждаме нейните недостатъци. Трябва още сега да помислим как да я изградим по възможно най-добрия начин.
Самите системи за разширена отговорност на производителя трябва да бъдат функциониращи и оперативни от 17 април 2028 г. За да може това да се случи, правилата, отговорностите и механизмите за тяхното функциониране трябва да бъдат ясно регламентирани в националното законодателство до 17 юни 2027 г. Именно затова времето за подготовка е изключително важно.
Кои са основните предизвикателства пред изграждането на работеща система в България?
Най-голямото предизвикателство според мен е всички заинтересовани страни да имат ясно разбиране защо тази система трябва да бъде въведена и как най-добре да се случи това. При предишния опит за въвеждане на Наредбата за отпадъците от обувки и текстил имаше много становища срещу нея, до голяма степен защото липсваше предварителен диалог. Ако този разговор се проведе сега между преките заинтересовани страни, можем да стигнем до много по-добре обмислена система.
В България вече имаме натрупан практически опит и определени данни, на които да стъпим. Знаем например, че в по-силните сезони някои контейнери се препълват дори по два пъти на ден, което показва необходимостта от по-широка система за събиране. Имаме и съоръжения, чрез които можем да преценим какви цели са реалистични спрямо количеството и качеството на текстила, който действително се събира у нас.
Другото голямо предизвикателство е прозрачността. Това е проблем, който виждаме като цяло при системите за разделно събиране и организациите по оползотворяване. За да бъдат хората ангажирани и да използват контейнерите, те трябва да знаят как функционира системата и какво се случва с текстила, след като бъде събран разделно. Затова се надявам при текстила да успеем да постигнем тази прозрачност още на ранен етап. Така хората ще имат повече доверие в системата, ще участват по-активно в нея и тя ще може да води до реални резултати.
И не на последно място, няма как да поставим реалистични цели, ако не знаем какви количества текстилни продукти се пускат на пазара. За целта е необходимо да бъде въведен регистър и да разполагаме с надеждни данни.
Работите с европейски партньори и следите различни модели на EPR. Има ли примери, които според Вас могат успешно да бъдат приложени и у нас, или България ще трябва да изгради собствен подход?
Със сигурност трябва да съобразим модела с българската реалност. В същото време можем да използваме опита на държави, които вече са въвели такива системи, и най-вече да видим какво е сработило и какво не, за да не повтаряме същите грешки.
Франция има дългогодишна EPR система, която в момента се преразглежда. Това показва, че не е достатъчно просто да въведеш EPR, а е важно как е проектиран и адаптиран моделът. Нидерландия е друг полезен пример – там процесът започна със сериозен диалог между заинтересованите страни и период на събиране на данни, преди системата да започне да функционира пълноценно.
В рамките на Recycling Europe (Европейската конфидерация на рециклиращата индустрия) работим активно и по препоръки за това кои елементи на една система за разширена отговорност на производителя действително работят и кои слабости трябва да бъдат избегнати. Така че имаме достатъчно опит, от който да се поучим, като същевременно изградим модел, съобразен с българската реалност.
Какво представлява проектът VERDEinMED и каква е неговата цел?
VERDEinMED е европейски проект, финансиран по програмата Interreg Euro-MED, с фокус върху намаляването на текстилните отпадъци и ускоряването на прехода към по-устойчив и кръгов текстилен сектор. В него участват 10 партньора от България, Гърция, Италия, Северна Македония, Португалия, Словения и Испания.
Проектът стартира през 2024 г., а сега преминава в нова фаза, насочена към прилагането и валидирането на конкретни решения. Основен фокус за България ще бъде разширената отговорност на производителя.
Проектът има два основни инструмента – VERDEinMED Knowledge Platform, която събира знания, политики и добри практики, и VERDE Hub – мрежа за диалог между заинтересованите страни.
През следващата година целта е да пренесем европейския опит в българската реалност и да го свържем с конкретните проблеми и капацитети у нас. Чрез активен диалог в рамките на VERDE Hub и достъпна информация в платформата искаме заедно със заинтересованите страни да стигнем до това каква система за разширена отговорност на производителя е реалистично да бъде въведена в България.
Кои компании и организации ще бъдат най-пряко засегнати от новите изисквания?
На първо място това са производителите на текстил, като тук е важно да уточним терминологията. „Производител“ по смисъла на законодателството всъщност е лицето, което пуска текстилни продукти на пазара в страната. В България има много компании, които произвеждат текстил, но не го предлагат на българския пазар, и те няма да бъдат пряко засегнати. Промените ще засегнат най-вече компаниите, които пускат на пазара и продават чрез физически или онлайн магазини текстилни продукти, обувки и аксесоари.
Пряко ангажирани ще бъдат и операторите по разделно събиране, сортиране и рециклиране, както и общините. Опитът от други системи за разширена отговорност на производителя показва, че общините имат ключова роля при изграждането на системите за разделно събиране. Министерство на околната среда и водите (МОСВ) също има основна роля като институцията, която определя правилата и отговорностите за функционирането на системата.
Какво могат да направят още сега компаниите, които ще бъдат засегнати от въвеждането на EPR?
Нашият призив към компаниите, които пускат значителни количества текстилни продукти на пазара, както и към професионалните асоциации, които ги обединяват, е да се включат във VERDE Hub и дискусиите още на този етап. Предстои да организираме различни онлайн и присъствени дискусии, в които компаниите ще могат да представят своята гледна точка, притесненията си и оперативната си готовност. Това е възможност техният практически опит да бъде взет предвид още при обсъждането на бъдещата система.
Разбира се, на следващ етап всички засегнати компании ще трябва да се запознаят конкретно с изискванията и начина за тяхното изпълнение. И макар този момент да изглежда далеч, всъщност говорим за период от около година, който ще мине много бързо.
TexCycle е избрана да координира проекта VERDEinMED в България именно заради натрупания практически и международен опит. Каква добавена стойност дава този опит при обсъждането, създаването и въвеждането на бъдещия модел за EPR?
На първо място имаме сериозен практически опит в различните етапи на управлението на текстилните отпадъци. Още през 2018 г. започнахме заедно с общините да изграждаме първите системи за разделно събиране на текстил. Това са вече години практически опит, през които сме виждали както положителните страни, така и проблемите на тези системи, правили сме корекции и знаем какво още е необходимо да бъде подобрено.
Освен в разделното събиране имаме практически опит и в сортирането, което е един от най-ключовите процеси при преработката на текстилния отпадък. Имаме опит и в рециклирането и разполагаме със собствени инсталации за рециклиране на текстил. Това ни дава поглед върху целия процес – от събирането до възможностите за последващо третиране на различните потоци текстил.
Другата важна част е международният опит, който натрупахме през последните години. TexCycle участва в няколко европейски проекта, свързани с кръговото управление на текстила, в които работим заедно с компании, браншови организации, научни центрове и експерти от различни държави. Например в проекта Circula-TEX работим с партньори като EURATEX, Global Fashion Agenda, Centexbel, Hugo Boss и Calzedonia, като една от темите е именно развитието на моделите за разширена отговорност на производителя и бъдещето на кръговото управление на текстила.
Например партньорите ни от Северна Македония, където вече има разширена отговорност на производителя за текстил, ни поканиха преди две години да участваме в тяхна дискусия и да споделим нашия практически опит.
Имаме подобен обмен и с Гърция. Преди около година координаторът на VERDEinMED в Гърция организира посещение на представители на гръцкото Министерство на околната среда в нашите съоръжения, за да видят на място как функционира едно съоръжение за преработка на текстил. Това е особено ценно, защото в Гърция към момента няма такова съоръжение и българският практически опит може да бъде полезен и за други държави.
Освен управлението на текстилните отпадъци, все по-важна става и устойчивостта на самите продукти. Как се свързват EPR и изискванията за екодизайнът в тази посока?
Разширената отговорност на производителя е насочена най-пряко към това какво се случва с текстила в края на жизнения му цикъл – как се събира и третира и какви цели трябва да бъдат постигнати. Но тази политика е пряко свързана и с изискванията за екодизайн на устойчиви продукти.
Дългосрочната цел е таксите, които задължените лица плащат към организациите по оползотворяване, да бъдат съобразени с устойчивостта на продуктите, които пускат на пазара.
Тази връзка ще се изгражда поетапно. Докато европейските изисквания за разширената отговорност на производителя вече са факт и предстои да бъдат въведени от държавите членки, конкретните изисквания за екодизайн при текстила все още се обсъждат. Вече има и конкретни стъпки, като забраната за унищожаване на определени непродадени продукти, а и предстоят допълнителни изисквания за това как продуктите да бъдат проектирани и произведени, така че да бъдат по-дълготрайни и рециклируеми.
Когато тези изисквания бъдат финализирани, ще може да се направи и много по-пряка връзка между екодизайна и размера на таксите по EPR. В момента има известно объркване как различните европейски регулации се свързват помежду си и една от задачите на VERDE Hub е именно да помогне тази връзка да бъде разяснена.
Трудно ли е да се съберат различните гледни точки на заинтересованите страни и възможно ли е да се стигне до обща позиция?
Ние винаги сме се стремили да поддържаме активен диалог с всички страни и имаме дългогодишни партньорства както с общини, така и с големи брандове, които пускат продукти на пазара. Със сигурност ще има разминавания в позициите, но ако не се опитаме да изгладим различията сега, когато бъдещата система все още се обсъжда, рискуваме да създадем модел, който не работи добре за една или друга страна.
Може би няма да е лесно, но точно сега е моментът за този разговор. От опита ни виждаме, че понякога проблемът не е в това, че нещо не работи, а че липсва разбиране за това как работят останалите части от веригата.
Ако например никога не си влизал в сортировъчен център или рециклираща инсталация, трудно можеш да си представиш какво стои зад преработката на текстила, какви ресурси изисква тя и защо тези системи трябва да бъдат финансирани. Именно диалогът между различните страни може да даде тази по-пълна картина и да ни помогне да стигнем до работещи решения.
По какво VERDE Hub ще се различава от традиционните работни групи и професионални дискусии?
Това, по което се надяваме да се различим, е реалното участие на представители на различните заинтересовани страни и най-вече на хора и организации с практически опит. В рамките на VERDEinMED Българската асоциация „Кръгов текстил“ ще бъде стратегически партньор и ще подпомага диалога между институциите и бизнеса. Идеята е да не гледаме на проблема само теоретично и да не вземаме добри практики от други държави, които просто да се опитаме да пренесем в българското законодателство, без да ги съобразим с нашата реалност.
Надяваме се на активно участие както на бизнеса и операторите, така и на общините и Министерство на околната среда и водите (МОСВ). В рамките на проекта през следващата година ще оценим готовността на България за EPR, ще идентифицираме пропуските и ще разработим практически препоръки и приоритети за адаптиране на европейските решения към българските условия.