Теодора Велева, позната на публиката с артистичния си псевдоним TEDDY VL, е от онези млади изпълнители, за които музиката не е само сцена, а личен разказ. Започва да пее още на четиригодишна възраст, а днес вече има зад гърба си участия и отличия от престижни международни конкурси. През 2017 г. представя България на Sanremo Junior, където печели трето място, а през 2022 г. отново е част от конкурса. През 2023 г. завоюва бронзов медал на Performer Cup в Рим, а успехът й в първото издание на конкурса „Бургас и морето“ за млади изпълнители й дава възможност да реализира следващия си авторски проект.
Освен изпълнител, TEDDY VL е и автор на своята музика и текстове. Песните й са вдъхновени от лични преживявания, а модерното поп звучене с R&B влияния се превръща в естествено продължение на историите, които разказва. Последният й сингъл „Playing By The Rules“ е пример именно за това: песен, родена от разочарование, самоуважение и избора човек да остане верен на себе си.
Зад музикалната й кариера стои и ясното убеждение, че развитието не приключва със сцената. Теодора говори свободно английски и немски език, свири на пиано и планира да продължи образованието си в чужбина, вярвайки, че съвременният артист трябва да инвестира не само в таланта си, но и в знанията си.
Започваш да пееш едва на четири години. Имаш ли усещането, че детството ти беше различно от това на връстниците ти?
Мисля, че детството ми беше малко по-различно, защото от много ранна възраст музиката и сцената бяха част от ежедневието ми. Винаги съм била заобиколена от хора, които имат свои страсти и цели като приятели, които тренират различни спортове, ходят на състезания, развиват се в определена сфера. Имала съм много близки приятелки, които също се занимават с пеене и участват в конкурси.
За мен това никога не е било нещо странно или различно, просто така съм израснала. Докато други деца може би са прекарвали повече време в игри, аз също имах своето детство, но голяма част от него беше свързана с музиката, репетициите и сцената. Това ме научи на дисциплина, постоянство и от много малка ми даде усещането, че правя нещо, което наистина обичам.
Имало ли е момент, в който си се запитала дали музиката наистина си заслужава всички компромиси?
Честно казано, никога не съм имала такъв момент. Винаги съм била сигурна, че музиката е нещо, което ме прави истински щастлива. Разбира се, както всяко нещо, и този път изисква много труд, отдаденост и понякога компромиси, но никога не съм ги усещала като жертва.
Винаги съм си представяла, че най-щастливата ми версия е тази, в която правя музика, пея и мога да се изразявам чрез изкуството. Когато обичаш нещо толкова силно, трудностите стават част от пътя, а не причина да се откажеш.
Казваш, че пишеш само за неща, които лично си преживяла. Това освобождава ли те или понякога те прави твърде уязвима?
За мен една песен е най-силна, когато идва от истинско чувство. Когато си преживял нещо, не просто записваш думи, а предаваш емоция, която хората могат да усетят.
Да пиша за лични преживявания определено ме прави по-уязвима, но точно тази искреност е това, което прави музиката специална. Вярвам, че хората усещат когато една песен и един артист са истински и зад тях стоят реална емоция.
Къде е границата между личния живот и изкуството? Има ли истории, които никога не би превърнала в песен?
Със сигурност има моменти и истории, които на този етап бих запазила само за себе си. Според мен, не всичко лично трябва да бъде споделено със света, винаги е хубаво да има и доза мистерия.
Но също така вярвам, че човек се променя и развива, а с времето различни преживявания могат да придобият нов смисъл. Нещо, което днес бих запазила като лично, в бъдеще може да се превърне във вдъхновение за песен. За мен най-важното е да има баланс между искреността към публиката и уважението към собственото ми лично пространство.
„Playing By The Rules“ звучи като личен манифест. След тази песен има ли правила, които вече отказваш да нарушаваш – независимо дали в любовта, приятелството или работата?
Мисля, че най-важното правило, което си поставям, е да не губя себе си. Независимо дали става дума за любов, приятелство или работа, вярвам, че човек трябва да остане верен на собствените си ценности и усещания.
„Playing By The Rules“ е песен за моментите, в които осъзнаваш какво заслужаваш и какво вече не искаш да приемаш. За мен тя е напомняне да поставям граници, да уважавам себе си и да не правя компромиси с неща, които са важни за мен.
Според теб днес е по-трудно да създадеш добра песен или да задържиш вниманието върху нея?
Мисля, че днес и двете са предизвикателство. Създаването на добра песен изисква не само талант, а и истинска емоция, идея и много работа, защото публиката вече е свикнала да има достъп до огромно количество музика. От друга страна, задържането на вниманието е може би още по-трудно, защото всеки ден излизат хиляди нови песни. Най-важното е да създаваш нещо истинско и различно, което остава в хората, а не просто да следваш моментните тенденции.
Още като много млада имаш международни отличия. Успехът носи ли повече увереност или повече очаквания към самата себе си?
Мисля, че успехът носи и двете. От една страна, дава увереност, защото виждаш, че трудът ти е оценен и че това, което правиш, достига до хората, което мен лично ме мотивира най-много. От друга страна, създава и по-голяма отговорност към самата теб да продължаваш да се развиваш и да не спираш да търсиш нови начини да бъдеш по-добра. Никога не съм гледала на наградите като на крайна цел. За мен те са по-скоро мотивация да продължавам напред и да доказвам най-вече на себе си, че мога да се развивам.
Малко млади изпълнители говорят толкова убедено за образованието. Какво ти дава то, което сцената не може?
За мен образованието и музиката не са две различни посоки, а неща, които се допълват. Сцената ми дава възможност да изразявам емоции и да се свързвам с хората, но образованието ми дава знания, различна перспектива. За мен училището и оценките винаги са били едно от най-важните неща, защото така съм отгледана от родителите си. Винаги са ми казвали, че това да си добре образован е едно от най-важните неща в живота, но същевременно трябва да имам и нещо, което ще развива креативността ми, като пеенето и задължително свиренето на инструмент, в моя случай е пиано.
Според мен един артист не трябва да се развива само като изпълнител, а да се стреми да се обогатява възможно най-много във всяка друга сфера от живота. Колкото повече преживявания, знания и гледни точки имаш, толкова повече можеш да вложиш в изкуството си.
На сцената си TEDDY VL, а извън нея – Теодора. Колко различни са тези две личности и коя от тях взема най-важните решения?
За мен TEDDY VL и Теодора не са две различни личности. Това е един и същ човек, просто показан в различни моменти. TEDDY VL е начинът, по който изразявам себе си чрез музиката, но зад този образ стоя аз със своите чувства, мечти и ценности. Най-важните решения винаги ги взима Теодора, защото вярвам, че артистичният образ трябва да бъде истинско отражение на човека, а не маска.
Ако след десет години някой попадне на твоя музика за първи път, какво би искала да почувства още преди да е научил какви награди си спечелила или на какви сцени си пяла?
Отговор: Преди всичко музиката е за чувствата, а не за цифрите, наградите или постиженията зад нея. Искам хората да могат да намерят част от себе си в моите песни – да усетят нещо истинско, независимо дали това е радост, тъга, любов или сила. Ако след години някой чуе моя песен и тя го накара да почувства нещо, тогава ще знам, че съм оставила истинска следа. Мечтата ми винаги е била не само да съм известен и разпознаваем артист, но и да съм от музикантите, които правят музика за душата. Искам когато някой се чувства по даден начин да може да си пусне някоя моя песен и да почуства подрекрепа и сила да продължи напред.