Светла Иванова е певица, която през годините последователно изгражда професионалния си път и отвъд рамките на музикалната сцена. Наред с музикалната си дейност, тя развива активна работа в областта на йогата, холистичните практики и съвременните подходи към личното благополучие, като съчетава различни сфери, обединени от общата идея за вътрешен баланс и устойчив начин на живот.
След период, в който музиката остава на заден план, Светла Иванова се завръща с песента „Думи две“ – проект, който бележи нов етап в творческото й развитие и отразява една по-осъзната и свободна перспектива към създаването на изкуство. Част от този процес е свързан и с престоя й на остров Бали, който се превръща в пространство за преосмисляне на личните и професионалните приоритети.
В този разговор със Светла Иванова темата за музиката е разгледана в по-широк контекст – като средство за себеизразяване, форма на лична свобода и инструмент за създаване на емоционална връзка с публиката. Разговорът поставя акцент върху мястото на автентичността в съвременната култура, променящите се представи за успех, както и върху възможността човек да съчетава различни професионални посоки, без да губи връзката със собствената си идентичност.
Какво те накара да се върнеш към музиката именно сега и какво промени отношението ти към нея през годините?
Музиката много ми липсваше като начин на изразяване. Обичам да слушам и да създавам музика. Тя дава ритъм и на всяка моя практика по йога. Никога не съм се отделяла напълно от нея. През годините пуснах няколко отделни сингли, но сега нямам търпение да събера материал за албум. Имах както лични, така и бизнес ангажименти, но осъзнах, че без да пея, като че ли част от мен не живее. И намерих време да се върна към тази моя страст. Човек може да намери време за всичко, което истински желае. И не само намерих време, а се завръщам с много идеи, огромно желание за работа и 100% подкрепа от човека, с който винаги съм държала да работя – композиторът Момчил Колев. Той е и мой музикален продуцент и много добър, истински приятел и за мен винаги е удоволствие и е чест да съм покрай него и да ме консултира.
Като по-млад изпълнител ми беше много важно как ще изразя визуално една песен, какъв клип ще снимам, как ще изглеждам в него и какво мога да внуша. С годините осъзнах, че колкото и да са свързани песента и клипа, хората възприемат една песен като чувство повече със сърцето си, отколкото с очите. Когато песента е хубава и ти носи емоции, клипът е само допълнение. Той може да е много семпъл като визия и пак да е ефектен и да допълва усещането. Има много примери през годините когато една песен е ставала хит дори и без видеоклип. Осъзнах също така колко голяма сила има музиката. Подобно на медитацията. И двете могат да променят състоянието ти, да ти помогнат в труден момент. Сега не желая да съм център на внимание, а да отправям послания чрез музиката и медитациите, които създавам. И тези послания да достигат до хората, да им помагат в преодоляването на различни житейски трудности, да ги карат да се чувстват добре.
Доколко престоят ти в Бали се превърна в момент за преосмисляне на личните и професионалните ти приоритети?
О, Бали е магично място. Там и времето и усещанията придобиват други измерения. Хората, които пътуват с мен на йога ритрийти често го избират, за да се обърнат към себе си и да потърсят някои отговори, а аз съм там, за да им помогна с моите практики. Този път имах време аз да се обърна към себе си и да се замисля какво истински желая. Принудителното ми оставане заради войната в Близкия Изток ми даде време да си направя равносметка. И там осъзнах за пореден път, колко важна е за мен музиката и колко горя в това да правя нови песни.
Намерих екип, с който да снимам два видеоклипа – единият е който вече сте видели на новата ми песен „Думи две“. Извадих две рокли от куфара и един бански и без излишна суета направихме видеото с лекота. Следващата ми песен, която е балада и ще чуете през септември, снимах отново в Бали, но в студио. Там подготовката и времето, което отделихме беше достатъчно дълго, за да създадем нещо много въздействащо. Заложихме отново на непретенциозна визия, но на силни, въздействащи кадри. Няма стайлинг. Има само игра със светлина и лицето ми, което изразява емоциите, които преминават през мен, докато пея.
В последните години все по-често се говори за автентичност. Как според теб човек успява да остане верен на себе си в свят, в който непрекъснато се следват тенденции и очаквания?
Трудно е, много е трудно. От една страна музикалните медии те облъчват с нови песни, които са в два, три еднакви стила. От друга, музикални продуценти, диджеи и журналисти ти говорят за музикални трендове и хитове. Но аз си казах – стига. Стига съм гледала на музиката, като на състезание. Не желая да се състезавам с никого. Да правя еднодневки, които са модни за момента.
Искам да разказвам истории чрез музиката. Да, простички човешки истории – за любов, за чувства, за емоционални състояния. Мисля, че по този начин оставам вярна на себе си. Смятам, че така съм автентична и много ще се радвам, ако историите, които разказвам достигнат до повече хора и им помогнат да преживеят по-силно, по-цветно или по-леко, своите собствени истории.
Как се промени разбирането ти за успех и какво означава той за теб днес?
Може да звучи като клише, но разбирането ми за успех е, когато съм сред хора и някой ми каже, че благодарение на моя песен се е събрал и продължил след тежък житейски момент. Или, че на фона на моя песен е преживял важен момент от личния си живот – влюбване, сватба, романтично изживяване… Това е.
Аз съм на етап от живота си, в който искам да давам. Искам да давам на хората вяра, че любовта съществува, да им разказвам красиви истории и да ги карам да се чувстват малко по-щастливи. Това за мен е успех. Успех е дори едно „благодаря за емоцията‘ оставено в коментар, а не първо място в класация подредена от един музикален редактор.
Музиката, йогата и холистичният подход към живота заемат важно място в ежедневието ти. Какво е общото между тях?
Само като погледнеш тези понятия едно до друго – „музика, йога, холистичен подход“ и отговорът е ясен. Става дума за неща, свързани с духа, а не с материалното. Музиката е прекрасна, магична енергия. Йогата не е спорт, а философия, начин по който гледаш и на живота. А всичко в нашия свят е взаимно свързано.
Грешно е да разделяме нещата, да ги разглеждаме на парче. Живеем в море от енергии, които си взаимодействат. Едни по-груби, други по-фини, но те формират света около нас и непрекъснато влияят върху начина, по който го възприемаме и преживяваме. Трябва да се научим да разбираме тези енергии и да ги използваме, да ги подреждаме и насочваме чрез вътрешна работа, а не да ги отричаме и да живеем, като слепци. Защото качеството ни на живот зависи не толкова от външните обстоятелства, а от това доколко сме се научили да подреждаме собствената си вътрешна енергия и да намираме баланс.
Според теб защо темата за вътрешния баланс става все по-важна за съвременния човек?
Съвременният човек е подложен на огромно психическо напрежение – семейство, кариера, море от информация, ежедневно променяща се среда, изкуствен интелект. В един момент хората прегряват, смятат, че не могат да се справят. И тук идва моментът, в който всеки трябва да се обърне към себе си, да намери своя начин за това. Дали ще отиде в Бали или в красиво българско планинско село, дали ще отиде на пуст плаж и ще гледа морето или ще изкачи планински връх – няма значение.
Важното е да намериш мястото и начина да надникнеш в себе си и да пренаредиш приоритетите си. За какво ти е супер успешна кариера, ако нямаш любим човек с когото да споделиш успехите си? За какво са ти много пари, ако улисан в печеленето им си изгубил приятелите си? За какво са ти къща с басейн и скъпа кола, ако си загубил здравето си и способността да изпитваш щастие? Ето, това е вътрешен баланс – да намериш важните за теб простички неща – обич, приятелство, начин да се усмихваш. И да им се насладиш. Другото е суета.
Днес съдържанието се създава и потребява изключително бързо. Какво е мястото на искрените послания и по-личните и интимни истории в музиката?
Ами, простичко е – искрените послания вълнуват. Хората са пренаситени от снимки в скъпи курорти със скъпи дрехи, пред скъпи коли. От хвалби кой колко е постигнал и колко добре се чувства. А дали в действителност е така… В началото всеки искаше да „блесне“ в социалните мрежи с лукс. Но и това омръзна, а по-интелигентните разбраха, че в него няма нищо стойностно и градивно.
И сега личните истории, необработените кадри и откровените споделяния се ценят повече. Ето защо в музиката си не искам да пея безсмислени текстове като например, че съм супер жена. Защото не съм идеална. И ако само в клиповете се старая да изглеждам такава, лъжа не само хората, но и себе си. Предпочитам да казвам истината като в текста на една от новите ми песни, които подготвям „Мога да съм светла, мога да съм тъмна…“. И въпреки заигравката с името ми идеята е, че всеки от нас има светла и тъмна страна. Важното е коя ще развие.
До каква степен творчеството може да бъде инструмент за връщане към самите нас?
Когато си много млад, вероятно искаш да си известен. Когато натрупаш жизнен опит, разбираш, че ако си искрен, винаги ще имаш публика и слушатели. И така се обръщаш към себе си и започваш да разказваш с музиката си не някакви празни фантазии имаш, а истински, преживени неща. И привличаш себеподобни хора, които не само ти вярват, а и им помагаш да преодолеят своите трудни моменти, или да преживеят щастливите си такива, когато чуят искрената ти история. Не случайно има създадени и много арт терапии. Чрез творчество да се обърнеш към себе си, да изразиш себе си, да се опознаеш по-добре. Когато твориш това идва дълбоко от теб. Вдъхновението понякога може да е външно, но преминава през теб.
С две думи творчеството е ценен инструмент за връщане към себе си, защото насърчава искреността, самопознанието и вътрешната свобода. Чрез него човек открива своя вътрешен глас и намира смисъл дори и в най-трудните моменти от живота.
Как успяваш да съчетаваш различните си професионални роли, без да губиш връзката със собствената си идентичност?
На пръв поглед е лесно. Какво толкова? Сутрин си в залата за йога, следобед в звукозаписното студио, вечер на сцената с микрофон или с черпак в ръка приготвяш семейната вечеря и чат-пат напишеш някоя книга за разкош през нощта… Но всъщност не е така. Говорихме за енергии. За да се занимаваш с толкова много и различни неща е нужна много енергия, дори не ви говоря за свободно време, което така или иначе на повечето хора не стига.
Необходима е концентрация, план, необходимо е вътрешно изграждане и зареждане, необходимо е да можеш да владееш и канализираш различните видове енергия, за да ти се получи. Никой не ме е учил на това. Имам чувството, че ми дадено и аз само го развивам. А щом ми е дадено такова щастие не ми остава нищо друго освен да го споделям чрез всички начини, които мога.
Какво би искала хората да почувстват не само от „Думи две“, но и от всичко, което създаваш занапред?
Искам да разберат, че това са лични истории. Аз не желая да им разказвам измислени неща. Някои от историите, като тази в „Думи две“ или в предстоящите ми песни са преживени от мен, други са преживени от авторите, с които работя или от мои близки. Но всички те са частица от нечии живот и в това е силата им – в искреността, в автентичността.
Искам с песните си да разказвам истински истории, които да докосват сърцата на хората. Обичам хората, обичам живота и всичко, което правя и продължавам наред. По моя начин, без да се влияя от трендове, моди, лайкове и хейтове. Съжалявам за всичките чуждици от предното изречение. 🙂 Пазете българския език и казвайте истината с любов!