За здравето на гърдите обикновено започваме да говорим тогава, когато се появи страхът. От предстоящия преглед, от някакъв симптом, от възможната диагноза. А грижата би трябвало да започва много преди страха – с познаване на собственото тяло, редовна профилактика и няколко часа годишно, отделени за себе си.
Макар октомври традиционно да насочва общественото внимание към рака на гърдата, темата няма месец в календара. Защо жените продължават да пропускат профилактичните прегледи, какво всъщност означава добра грижа за здравето на гърдите и кои заблуди все още ни пречат да я превърнем в навик?
По тази тема разговаряме с Гергана Богданова, изпълнителен директор на Фондация „Нана Гладуиш – Една от 8“. Тя отговаря за организационното развитие на фондацията, води комуникацията с дарителите и партньорите, участва в разработването и следи за изпълнението на проектите и програмите на организацията. Представя организацията на различни форуми. Работи за набирането на средства за дейността на „Една от 8“.
Гергана е сертифициран обучител за здравето на гърдите и вече три години работи по програмите, насочени към здравите жени и превенцията. Вече повече от десетилетие организацията е до жените с рак на гърдата – от първия шок след диагнозата, през различните етапи на лечението до връщането към обичайния ритъм на живот.
С Гергана Богданова говорим и за това от каква подкрепа най-често се нуждаят жените и техните семейства, как фондацията отговаря на тези нужди и какво е необходимо, за да продължава тази помощ да достига до тях.
Необходимо ли е да започнем да говорим повече за здравето на гърдите, а не само за рака на гърдата? Възможно ли е фокусирането предимно върху онкологичните заболявания да създава психологическа бариера и да възпира жените от редовни профилактични прегледи, при положение че съществуват и редица доброкачествени заболявания на гърдата?
Вярвам, че има голяма доза истина във вашето предположение.
Ние жените трябва да отделяме внимание на здравето на гърдите си – не от страх, а от грижа за себе си, и да го превърнем в рутина. Гърдите ни могат да боледуват не само от рак, а и от редица доброкачествени заболявания, които изискват наблюдение, а някои и лечение.
Ежемесечният самопреглед е добър начин да опознаеш тялото си и да забележиш навреме, ако нещо се е променило. Но най-важен е ежегодният преглед при специалист и подходящото за нашата възраст образно изследване. Съвременната апаратура може да открие много малки образувания, така че заболяването да бъде диагностицирано навреме, когато има възможност да бъде излекувано.
Да, ракът на гърдата, открит навреме (I, II стадий), днес е лечим в над 90% от случаите.
Какво виждате в работата си с жените – защо отлагаме профилактичния преглед, дори когато знаем, че трябва да го направим? Страхът ли е по-силен, липсата на време, достъпът до специалист или усещането „на мен няма да ми се случи“?
От опита ни в „Една от 8“ виждам, че рядко е само една причина, обикновено се преплитат няколко.
Страхът наистина е водещ фактор – не толкова страх от прегледа, колкото страх от резултата. Много жени признават, че предпочитат да не знаят, отколкото да чуят лоша новина. Към това се добавя и усещането “на мен няма да ми се случи” – илюзия за неуязвимост, с която мозъкът ни се пази от тревога.
Има и по-практични пречки. Ние жените носим почти изцяло сами отговорността за здравето на цялото семейство – децата, съпруга, възрастните близки, и често пропускаме собствените си профилактични прегледи. Но за мен “нямам време” не е основателно оправдание, защото на година прекарваме стотици часове в шопинг, десетки часове в салоните за красота, а за прегледа на гърдите са необходими не повече от 2 часа на година. Тук ще добавя и недостатъчната информираност.
Информираната жена се страхува по-малко и е по-склонна да не отлага своя преглед. Затова искам да кажа на всяка жена, която чете това: 2 часа годишно от времето ни не е жертва или лукс, а инвестиция в себе си и в бъдещето на нашето семейство.
А възможно ли е част от проблема да е, че самото послание „ходете на профилактика“ е твърде общо? Ако една жена реши още утре да започне да се грижи по-добре за здравето на гърдите си, откъде трябва да започне – към какъв специалист да се обърне и как да разбере какъв преглед или изследване е подходящо за нея?
Така е, “ходете на профилактика” звучи добре, но не казва нищо конкретно, а точно неяснотата кара жените да отлагат. Затова бих искала да дам ясни и конкретни стъпки:
Първата стъпка е ежемесечният самопреглед – не изисква посещение при лекар, само 5 минути и познаване на собственото тяло. Прави се около седмица след началото на менструалния цикъл, а при жените в менопауза, всеки месец на една и съща дата. Важно е да знаете, че наличието на външна промяна или образувание в гърдата не означава автоматично, че това е рак, но всяка промяна в гърдите изисква навременна консултация със специалист, а не отлагане до следващият годишен профилактичен преглед.
Втората стъпка е клиничен преглед при специалист по образна диагностика, хирург или гинеколог – веднъж годишно, независимо от възрастта. Той започва с въпроси за менструалния цикъл, бременности и фамилна здравна история, а след това следва оглед и палпация.
Третата стъпка е подходящото образно изследване, като се взема предвид възрастта, структурата на гърдите и индивидуалният риск. При жени под 40 години, когато гърдите са по-плътни, най-подходяща е ехографията. След 40 години се препоръчва мамография веднъж на всеки 2 години, като според плътността на гърдите специалистът може да насочи към 2D или 3D мамография – честотата се преценява индивидуално спрямо индивидуалния риск. При фамилна обремененост от рак на гърдата или яйчниците е добре жената да се консултира и с генетик, за да се прецени дали са нужни по-чести или по-специфични изследвания.
Дотук очертахме как би трябвало да изглежда добрата грижа за здравето на гърдите. Но доколко това съвпада с реалността, която виждате в работата си? С какви пропуски в знанията или погрешни представи най-често се срещате сред жените?
За съжаление в България все още няма национална скринингова програма за рак на гърдата, каквато има в повечето европейски държави. Това означава, че жените не получават персонална покана за мамография на определена възраст и на определен период, а трябва сами да поемат инициативата. Важна част от една такава скринингова програма са и национални информационни кампании, които в момента липсват. Така се дава пространство на всякакви митове и заблуди.
Най-честата заблуда, с която се сблъскваме, е “нямам фамилна обремененост, значи съм в безопасност”, а над 85% от случаите на рак на гърдата нямат наследствена причина. Често чуваме и “аз вече съм възрастна и няма нужда да се преглеждам”, а истината е, че рискът от рак на гърдата расте с възрастта, затова именно жените над 50 години са с най-висок риск и за тях профилактиката е изключително важна.
Битува и заблудата, че “облъчването от мамографията причинява рак”. Дозата радиация при съвременните мамографи е изключително ниска – сравнима с тази при няколкочасов полет със самолет и множество проучвания потвърждават, че ползите от редовната мамография далеч надвишават този минимален риск. И още много…
Основният фокус на Фондация „Нана Гладуиш – Една от 8“ е подкрепата на жените с рак на гърдата. С какви въпроси и потребности най-често се обръщат към вас и как са се променили те през годините?
Ние сме до жените през целия път на лечението – от момента, в който чуят диагнозата, когато са в шок и объркване, по време на различните терапии, които преминават, и по-късно, когато лечението е приключило, но страхът от рецидив остава.
В началото въпросите са предимно практически – какво следва, какви са етапите на лечение, как да продължат да се справят в ежедневието си, как да говорят с близките и децата си за диагнозата. По време на лечението са свързани със страничните ефекти от химиотерапията и лъчетерапията, възстановяването след операцията. След края на лечението – как да се върнат към нормалния ритъм на живот, как да се справят с несигурността и страха, че ракът може да се върне.
През годините забелязваме, че все повече от жените търсят информация онлайн, но често това носи повече объркване, защото не всичко, на което попадат, е достоверна научно обоснована информация. Затова работим с утвърдени медицински специалисти за създаване на информационни материали, написани на достъпен език и стъпили на научни доказателства.
Когато една жена се свърже с вас, какво реално можете да направите за нея? Къде започва и докъде стига подкрепата на Фондация „Нана Гладуиш – Една от 8“?
Когато една жена се свърже с нас по телефон, имейл или лично в „Клубът на Една от 8“, първата ни задача е да я изслушаме и да разберем къде точно се намира в своя път: току-що диагностицирана, в процес на лечение, или вече в ремисия и да я успокоим, че не е сама.
От там подкрепата приема различни форми. Предлагаме безплатни информационни и практически консултации, за да помогнем на жената да направи най-добрия избор за себе си. Имаме индивидуални психологически консултации – за самата жена, но и за нейните близки и деца, защото диагнозата разклаща цялото семейство. Предлагаме и безплатна юридическа консултация, специализирана йога практика за онкологични пациенти, а веднъж месечно – безплатни консултации с лекари специалисти в „Клубът на Една от 8“.
Отвъд индивидуалната подкрепа имаме и групова – място, където жените се срещат помежду си и се подкрепят взаимно, защото никой не разбира по-добре преживяното от жена, минала или минаваща през същото. Организираме групи за взаимопомощ, арт терапия, различни психологически работилници.
Грижим се и за качеството на живот по време на лечението – предоставяме специализирани комплекти за жени на химиотерапия и лъчетерапия, жени с мастектомия или с лимфедем. Те съдържат аксесоари, които им помагат да се чувстват по-комфортно и по-уверени в себе си през този труден период.
Пътуваме и из страната с мобилната си програма „Сърдечни приятелки“, за да дадем нашата подкрепа на жените с рак на гърдата на място.
Как изглежда работата ви днес – кои са инициативите, които развивате най-активно в момента, и какво предстои за фондацията през следващите месеци?
Активно се готвим за октомври като продължаваме всеки ден да предоставяме подкрепа на всяка жена, която ни потърси – само днес сме направили 19 информационни консултации и 7 индивидуални психологически консултации 😊
Подготвяме се и за Wizz Air Софийски маратон 2026, на който участваме с официален отбор „За Една от 8“. Няколко нови информационни брошури чакат да бъдат финализирани и още много.
Говорим много за това от какво имат нужда жените, които идват при вас. Но от какво има нужда Фондация „Нана Гладуиш – Една от 8“, за да продължава да бъде до тях? И как хората и бизнесът могат реално да подкрепят работата ви?
През 13-те години, в които съществуваме, не спираме да чуваме нуждите на пациентите и да надграждаме подкрепата си така, че да ги посрещнем. За да продължим да бъдем до жените с рак на гърдата, се нуждаем от устойчиво финансиране и дългосрочни партньорства.
Финансовата подкрепа на нашите дарители, независимо дали корпоративни или частни, стои зад всяка безплатна консултация, зад всяка психологическа работилница, зад всеки комплект с аксесоари, зад всяко пътуване в страната. Финансовата стабилност ни дава предвидимост да планираме напред.
Бизнесът може да ни подкрепи като стане корпоративен дарител с регулярен принос, с материално дарение, с кампания за набиране на средства през своя бизнес, с експертиза или чрез своя услуга. Частните дарители също са изключително важни за нас – дали с малко ежемесечно дарение, дали с покупка на благотворителен продукт в наша полза, или като набират средства на личен празник.
Имаме нужда от хора, които разказват за фондацията, за да може помощта ни да достига до повече жени и семейства в момента, в който имат нужда. „Една от 8“ се крепи именно на тази общност – на хора, които решават, че “Не е нужно да си Една от 8, за да си Един от нас”.
Срещате се с много жени в много различни моменти от живота им. Какво са ви научили те през годините?
Че имаме супер сили да се справим с всичко, само трябва да го вярваме!