Елица Катранджиева, UNIFY:  Образованието в чужбина вече не е въпрос на престиж, а на осъзнат избор

Елица Катранджиева, UNIFY Елица Катранджиева, UNIFY

Висшето образование в чужбина дълги години беше сред предпочитаните възможности за младите българи, но дали тази тенденция се запазва, или все повече кандидат-студенти избират да останат в България? Как се променят нагласите на новото поколение, кои държави и специалности привличат най-голям интерес и какво определя избора на университет? А за онези, които все пак поемат по пътя на образованието зад граница, остава още един важен въпрос – завръщат ли се след дипломирането си, или търсят професионална реализация извън страната?

За тенденциите, мотивите и предизвикателствата пред бъдещите студенти разговаряме с Елица Катранджиева, мениджър на UNIFY за България – компания, специализирана в консултирането и кандидатстването във висши учебни заведения в чужбина.

Как се промени интересът на българските младежи към висшето образование в чужбина през последните години? Повече или по-малко са желаещите днес и на какво отдавате тази тенденция?

През последните години се забелязва една доста интересна тенденция в нагласите на българските младежи към висшето образование. Не бих казала еднозначно, че интересът се увеличава или намалява, а по-скоро се променя.

От една страна, продължава да има силен интерес към възможностите за образование в чужбина. Все повече младежи търсят международна среда, обучение на чужд език, което ще им осигури добра основа за професионално развитие в международен мащаб. Много ученици след 12-ти клас искат да продължат своето образование в чужбина, но също и толкова имат все повече страх от непознатото и отдалечаването от семейството и приятелите. Често това се дължи на поведението на самото поколение – това на учениците, но и на родителите.

Една от тенденциите, които забелязваме в работата си, е, че все повече ученици не изключват чужбина, дори когато първоначално решат да започнат образованието си в България. Работим с младежи, които се записват в български университет, но още след първия семестър или след първата година започват да търсят възможности за продължаване на образованието си в друга държава. Причините са различни – понякога очакванията им за университетската среда не съвпадат с действителността, друг път осъзнават, че предпочитат по-практически ориентирано обучение, по-силна международна общност или конкретна специалност, която се предлага в по-подходящ формат в чужбина.

Това показва, че изборът на университет все по-често се възприема като процес, в който младите хора преосмислят възможностите си, вместо като еднократно решение, взето в 12-ти клас.

Промениха ли се мотивите, с които младите хора избират да учат зад граница? Какво търсят в чуждестранните университети, което смятат, че не могат да получат в България?

За немалко семейства идеята да заминат в чужбина е привлекателна, но когато трябва да се превърне в решение, се появяват и притесненията. Най-често те са свързани с непознатата среда, която ги очаква, от живота, който ще започнат далеч от приятели и семейство, от необходимостта да се справят сами с отговорностите и ежедневието си.Това е изключително важен момент, който често остава на заден план, когато говорим за кандидатстване в чужбина. Затова нашата роля не е само да изберем правилната програма и университет, а да разговаряме със семействата на всички теми и ги подкрепяме в този толкова ключов момент от живота им. Аз самата, както и моите колети, сме минали през тези стъпки и можем от личен опит да говорим през какво сме преминали.

Не на последно място, не трябва да подценяваме и влиянието на самите младежи към този процес. Днес всички имаме достъп до много повече информация – онлайн източници, да се свързват със студенти от различни държави, да посещават образователни изложения, да се срещат с все повече хора, които имат предишен опит. Социалните мрежи имат интересно влияние, като понякога помагат – дават възможности да се види как изглежда студентския живот извън България, но в същото време понякога дава и прекалено много информация, в която младите се губят и не знаят накъде да поемат.

Ако мога да заключа в едно изречение, бих казала, че интересът към образование в чужбина остава силен, но решението за заминавне е все по-индивидуално и обмислено. Младежите искат да разберат какво конкретно ще им даде образованието, средата, как ще се отрази на личния им живот, какви са възможностите за реализация по време и след завършване. И дали ще изберат България или чужбина не е въпрос на престиж или следване на определена тенденция, а все повече е лична цел, информираност и съвпадение между очаканията на младите и възможностите, които университетите предлагат.

Кои са най-предпочитаните държави за висше образование сред българските кандидат-студенти? Наблюдавате ли появата на нови образователни дестинации?

Най-голям интерес продължава да има образованието в Нидерландия. Това се дължи най-вече на възможностите на младежите да избират между 2100 програми на английски език, добрите финансови възможности, които предоставят на студентите – такса от 2700 евро на година, която може да се плаща на вноски или да се тегли кредит за сумата; възможностите за съчетаване на работа и учене, като получават и допълнителни субсидии до 800 евро месечно; възможностите за високо-академично или практическо насочено обраозвание, с включени стажове; голямата общност от българи, които се подкрепят във всеки момент. Страни като Италия и Испания също са доста предпочитани последните години, често заради по-близката до нашата култура и начин на живот. Последно време има и много засилен интерес към образователните дестинации като Дания, Швеция и Финландия, където образованието е много иновативно, а е и безплатно за европейски граждани.

Разбира се, дестинации като САЩ и UK, винаги имат интерес, но все повече ученици започват да се ориентират и към по-слабо известни сред българите образователни дестинации, като Азия например.

Какви университети предпочитат младите хора – традиционни академични институции или такива с по-силна практическа насоченост? Кое натежава при избора им?

Това е един от най-често задаваните въпроси. За да отговоря, бих искала да почна малко по-отдалеч. Академичните университети са познати из цял сват и лесни за обяснение сред българите, защото системата, която използваме в България за средно и висше образование е по този модел.

Практическите университети са харектерни за северна Европа. Създадени са през 70-те години в Германия, като основната идея идва от това, че на бизнеса са му били необходими кадри, които завършвайки университет да имат опит и директно да могат да започнат да работят. Така са се създали практическите университети, при които по време на следване се включват стажове в реални компании, а самото обучение е практически насочено, паралелно с теорията, която изучават. Така завършвайки такъв университет студентите имат реален опит и стаж, като обикновено са с 1 година по-дълго следване от академичните университети.

Няма по-добри или по-лоши университети – има по-подходящи за даден тип студент. Някои ученици предпочитат да учат традиционно, като четат от учебници, посещават лекции, явяват се на изпити – тогава определено академичните университети са техния избор. А някои обичат да учат по-малко теория и предпочитат да работят в групи по реални казуси, да черпят информация от различни източници и да са по-креативни, тогава за тях приложните университети са по-добрия избор.

От съществено значение е и изборът на самата програма, Така например в академичните университети има програми по Икономика, Психология, Компютърни науки, но нямат програми по Туризъм, Програмиране, Дизайн, Разработка на компютърни игри и много други. Накратко изборът на университет се определя от типа ученик и от програмата, която иска за изучава.

Кои специалности привличат най-голям интерес днес? Как технологичните промени и навлизането на изкуствения интелект влияят върху избора на бъдеща професия?

Със сигурност технологичните промени няма как да не окажат влияние върху всички сфери, образователната не остава по-назад. Ние гледаме на тази еволюция като нещо, което само ще улесни и подобри условията, при които се работи и подобряването и оптимизацията на много професии.

Да започнем още от входа за университета – с документите за кандидатстване. Всички университети имат специално разработени системи за плагиатство, в които проверяват всяко СV и мотивационно писмо, които са неотлъчна част за повечето кандидатури. Ние, като специалисти, винаги проверяваме и съдействаме за написването им, тъй като ако са написани с изкуствен интелект може да попречат на приема. След това влизайки в университет, ако използват системи с AI за разработване на проекти, могат да бъдат скъсани на изпита.

Ако допреди няколко години учениците се ориентираха основно по това кои професии са търсени, добре платени и предлагат сигурна реализация, днес към тези критерии се добавя още един много важен въпрос: как ще се промени тази професия през следващите години? Според мен обаче е важно да не разглеждаме изкуствения интелект единствено като заплаха за определени професии. По-скоро той променя начина, по който работим, и уменията, които ще бъдат необходими в почти всяка сфера.

Вече не е достатъчно човек просто да притежава определен набор от знания. Все по-важно става да може да анализира информация, да мисли критично, да решава проблеми, да работи с нови технологии и да се адаптира към променящата се среда. Същевременно човешките качества като креативност, емпатия, комуникация и способност за работа в екип ще продължат да имат съществено значение.  Това се отразява и върху избора на университет и специалност.

Все повече трябва да гледаме отвъд самото име на програмата и да обръщаме внимание на това какво реално ще научи студентът. Дали обучението включва практически проекти? Дали студентите работят с актуални технологии? Имат ли възможност за стажове и контакти с бизнеса? Развиват ли умения, които могат да бъдат приложени в различни професионални области? Именно тези въпроси според мен ще стават все по-важни при избора на образование.

Доколко разходите за обучение и живот в чужбина определят избора на университет? Превръща ли се финансовият фактор във все по-сериозно предизвикателство за българските семейства?

Преди години финансовият фактор често беше водещ при избора между университет в България и чужбина. Днес обаче забелязваме промяна – все повече семейства разглеждат образованието в чужбина като реална възможност, особено предвид разнообразието от достъпни програми, стипендии и възможности за разсрочено плащане. В много европейски държави таксите за обучение са сравнително ниски, а на места за европейски студенти обучението в държавните университети е безплатно – както в Скандинавските държави. Наблюдаваме и засилен интерес към частните университети, които предлагат международна среда, практически ориентирани програми и различни форми на финансова подкрепа. 

Същевременно не бива да подценяваме разходите за живот. След инфлацията животът в България, за съжаление, също поскъпна драстично и в някои градове ежедневните разходи и цени могат да се доближат до тези в Западна Европа. Това кара все повече семейства да сравняват не само таксите за обучение, но и цялостния бюджет за следването – транспорт, храна, квартира.  Финансовият фактор остава важен, но вече не е единственият определящ.

Все по-често семействата търсят най-доброто съотношение между цена, качество на образованието и перспективи за професионална реализация след завършване или започване на работа по време на следване.. Затова съветът ми е да не се отказват от възможността за образование в чужбина, преди да са проучили конкретните варианти – понякога те са значително по-достъпни, отколкото очакват.

Каква е ролята на родителите при избора на университет и специалност? Случва ли се техните очаквания да се разминават с желанията на децата им?

Това е ситуация, с която се сблъскваме доста често. Родителите, разбира се, винаги искаме най-доброто за децата си, най-често се водим от желанието ни да им осигурим сигурна професия, добра реализация и стабилно бъдеще. Понякога обаче нашите представи за успех се различават доста от интересите и желанията на самите ученици.

В практиката си виждаме, че когато дадем ученик избере програма/университет единствено заради очакванията на родителите си, има огромен риск да загуби мотивация  и дори да не успее да завърши обраозванието си. Затова смятам, че като родители, преди всичко да подкрепяме децата си, да ги слушаме какво им е интересно, с какво искат да се занимават, и да проверим с тях възможностите, като не вземаме решение вместо тях, а заедно с тях. Когато изборът е съобразен с техните интереси, способности и индивидуалност, то вероятността да учат по-мотивирано и удволетворено е много по-голяма.

Имате ли наблюдения какъв път избират младите българи след дипломирането си в чужбина? Завръщат ли се, за да се реализират в България, или предпочитат да останат зад граница?

От 15-те ни години опит и изпратените над 7000 студента в чужбина, наблюдаваме примери и от двата типа – млади хора, които са реализирани успешно в чужбина и такива, които са се върнали в България и градят успешна кариера тук.

За мен е важно да подчертая, че образованието в чужбина не означава директна миграция. Много млади хора заминават за да получат качествено образование, да се запознаят с много различни хора от цял свят, да усетят международната среда, да „излязат от кутията“, да натрупат много нови умения, които да изберат къде да приложат. Това може да е както България, така и държавата, в която са учили или която и да е друга държава по света.

В крайна сметка смятам, че е важно младите хорат да имат възможността да изберат свободно къде искат да живеят, градят семейство и да се развиват. Преди броени дни се свърза с мен бащата на мой студент, който успешно е завършил докторантура в Айндховен и е успешно реализиран в световна компания, занимаваща се с AI в Ротердам.

Какви са възможностите за кандидатстване в чуждестранни университети през настоящата приемна кампания? Кои са важните срокове и как UNIFY може да помогне на бъдещите студенти в този процес?

Бих искала да насърча всички ученици, които в момента са в 12-ти клас или вече са завършили, но все още не са предприели стъпки към кандидатстване в чужбина, да започнат да проучват възможностите си възможно най-скоро. Приемните кампании в различните държави имат индивидуални изисквания и срокове, като за много университети кандидатстването започва още през първия срок на 12-ти клас. Затова е важно учениците да не отлагат, за да имат достатъчно време да изберат подходяща специалност, да подготвят необходимите документи и да покрият езиковите изисквания, които също са една много важна част от кандидатстването. 

В UNIFY започваме винаги с безплатна консултация, на която държим да присъстват и родителите. За нас е важно цялото семейство да бъде добре информирано за възможностите, условията за прием, таксите за обучение и перспективите пред бъдещия студент. Представяме различните варианти, отговаряме на въпросите и помагаме на ученика да направи информиран избор, съобразен с неговите интереси, качества и бюджет. 

След това съдействаме с ориентирането в процеса на кандидатстване и подготовката на необходимите документи според избраните университети и държави. Както обичаме да казваме: до входната врата на университета. Най-важният ми съвет е да не чакате последния момент. Дори все още да нямате яснота какво искате да учите или в коя държава да заминете, първата консултация може да ви помогне да подредите възможностите си и да изградим заедно план за действие и стратегия за кандидатстване. Колкото по-рано започнете, толкова повече възможности ще имате за избор и толкова по-спокойно ще преминем заедно през целия процес.