Да бъдеш учител днес означава много повече от това да преподаваш уроци – означава да вдъхновяваш, да изграждаш увереност, да създаваш среда, в която децата искат да учат. В свят, в който вниманието е трудно за печелене, а доверието – още повече, именно учителите са хората, които могат да превърнат класната стая в място за смисъл, любопитство и растеж. Все по-често тази промяна идва от млади преподаватели, които не се страхуват да мислят различно и да показват, че образованието може да бъде едновременно качествено, човешко и вдъхновяващо.
Теодора Пападопулова е начален учител в СУ „Иван Вазов“ – Поморие, майка на две деца и едно от най-разпознаваемите лица на съвременното българско образование в социалните мрежи. С видеата от своите уроци, посветени на ученето чрез игра, позитивната дисциплина и близката комуникация с децата, тя достига до хиляди родители, учители и млади семейства, които търсят нов подход към ученето.
Тя е основател на платформата и издателство „Позитивно образование“ – пространство, което събира идеи за модерно преподаване, практически ресурси за учители и родители, както и авторски образователни продукти. Зад гърба си има поредицата „Училищни истории“, създадена по вдъхновение от реалния живот в класната стая, както и разнообразни образователни материали, игри и ресурси, насочени към развитието на децата чрез преживяване, въображение и позитивна среда.
За нея промяната в образованието не започва от реформи на хартия, а от отношението към детето, от смелостта да бъдеш различен учител и от способността всеки ден да превръщаш ученето в радост.
Завършила сте туризъм, а днес сте учител. Кога осъзнахте, че истинското ви място е в класната стая?
Родена съм и живея в Поморие. Тъй като семейството ми има бизнес, свързан с туризма, още от малка помагах там. Дълго време работих като екскурзовод и аниматор на международни детски групи, които идваха на лагер по нашето Черноморие.
Осъзнаването, че моето място е в класната стая, дойде в един преходен момент, когато усетих, че работата като аниматор вече не ме удовлетворява по същия начин и е поприще по-скоро за по-млади хора. Ключова роля тогава изигра моята свекърва – тя забеляза, че децата винаги се събират около мен и че ми доставя истинско удоволствие да се занимавам с тях. Нейното категорично „Ти трябва да станеш учител“ беше последният тласък, от който имах нужда, за да поема по този път.
Не е лесно човек да започне отначало. Какво ви даде смелост да смените посоката? Какво открихте в работата с децата, което никоя друга професия не ви даде?
Смелост ми даде усещането, че това е моето призвание. В работата с децата открих нещо изключително ценно – тяхната чистота, неподправена любов и огромно желание за живот. Това ми даде смисъл да продължавам да помагам както на тях, така и на колегите и родителите.
Никоя друга професия не носи такова удовлетворение, защото вярвам, че нашата е една от най-отговорните и най-благодарните – ние работим директно с бъдещето.
Какво означава да бъдеш начален учител в днешно време – отвъд учебниците и оценките? Казвате, че децата трябва да заобичат училището. Защо това е важно?
На първата ни родителска среща попитах родителите кое според тях е най-важното за първи клас. Те отговориха: „Да научите децата ни да четат, пишат и смятат“. Да, това е така, но всъщност всеки би могъл да го направи.
Най-важното нещо е да накараме децата да заобичат училището, ученето и своя учител. Само тогава те ще идват при нас с желание всеки ден и ще намират истински смисъл в това да полагат усилия, за да знаят и могат повече
Вашите видеа в интернет се радват на огромен интерес. Защо според вас толкова много хора се разпознаха в начина, по който преподавате?
Хората днес имат нужда да видят, че образованието може да бъде качествено, човешко и вдъхновяващо едновременно. Много родители и млади семейства търсят именно такъв нов подход към ученето, който се уповава на играта и позитивната дисциплина. Те припознават една среда, в която общуването е близко, а фокусът е върху изграждането на детската увереност.
Какво не виждат хората отвън едно 30-секундно клипче от час? Смятате ли, че социалните мрежи могат да бъдат полезен инструмент за промяна в образованието?
Зад един кратък клип стоят много часове невидим труд. Хората не виждат дългата подготовка, изработването на материали, планирането на дидактични игри и така наречените „физминутки“, които интегрираме в часовете.
Що се отнася до социалните мрежи – да, те са изключително полезен инструмент. Чрез тях успяваме да създадем общност от съмишленици и вдъхновители, за да покажем, че образователната система може да се промени и че тази промяна започва именно от нашата работа вътре в класната стая.
Вие говорите за позитивна дисциплина. Защо строгите модели от миналото вече не работят според Вас?
Строгите наказания от миналото просто не са подходящи за децата от новото поколение. Вместо това, аз залагам на изграждането на позитивна култура в класната стая чрез поощрения и без наказания.
Това не означава липса на правила – напротив, правилата се спазват стриктно. Правим го обаче чрез стратегии като „Табло за дисциплина“, „Магазин за стикери“ или избирането на „Таен ученик“, които карат децата сами да искат да подобрят поведението си. Резултатът е, че децата познават границите, но имат доверие на учителя.
Как се печели уважението на дете днес? Къде според вас възрастните най-често грешим в комуникацията с децата? И какво можем да направим?
Уважението се печели, когато насърчаваме индивидуалността на детето и положим усилия да разберем неговия детски мироглед. Възрастните най-често грешим, когато използваме назидателен тон в комуникацията.
За да стигнем до тях, трябва да проявим повече търпение, да включваме хумор и въображение. Трябва да предизвикваме децата сами да достигат до верните отговори и да преоткриват света.
Как се роди идеята за „Позитивно образование“?
Идеята се роди от убеждението ми, че обществото ни се нуждае от вдъхновители, които да покажат на практика, че системата може да се реформира чрез добри практики в час. Исках да създам място, което събира на едно място идеи за учене чрез преживяване и игра.
Изключително важна стъпка беше срещата ми с илюстратора Пламена Йосифова. Тя допълни екипа с огромна доза свежи идеи и талант, което ни позволи да създаваме вдъхновяващи истории, подпомагащи емоционалното израстване на децата.
Защо решихте да превърнете историите от класната стая в книги? Какво искате едно дете да почувства, когато прочете ваша книга?
В поредицата „Училищни истории“ описвам реални, често срещани проблемни ситуации от училищния живот. Когато четем тези истории заедно в клас, те предразполагат децата да обсъждат посланията и да споделят собствените си страхове, което изгражда силно доверие помежду им.
Искам децата да разберат, че един лош ден може да засенчи всичко само ако ние му позволим. Целта е да им помогнем да преоткриват доброто и да мечтаят смело.
Какъв беше най-трудният момент в началото на вашия път като учител? Какво е трудно сега? Имало ли е моменти, в които сте искали да се откажете? Какво ви задържа в професията?
Трудности и умора винаги има, особено в опитите да задържим вниманието на учениците в днешната динамична среда. В тази ранна възраст любопитството на децата е неугасимо и отговорността ни към уменията, които им предаваме, е огромна. Но никога не съм искала да се откажа.
Това, което ме задържа в професията, е детската обич. Да виждам как те растат щастливи и как знанията оставят траен отпечатък върху живота им, осмисля всички положени усилия.
Ако зависеше от вас, кое е първото нещо, което бихте променили в българското образование?
Бих изместила основния фокус от покриването на чисто предметно знание към развиването на умения и нагласи у учениците. Целта не трябва да бъде просто да научим децата да запаметяват факти, а да изградим у тях качества като инициативност, предприемчивост, отговорност, мотивация за учене и умение за работа в екип.
Какво бихте казали на млад човек, който се колебае дали да стане учител?
Бих му казала, че добрият учител е този, който вдъхновява децата, учи ги да обичат образованието и да се гордеят със себе си. Ако обичате децата и имате креативни идеи, не се колебайте.
Това е професия, в която буквално творим бъдещето. Имате шанса да превърнете класната стая в място за смисъл и радост – няма по-голяма награда от това.