Когато се говори за счетоводство и одит, разговорът често остава на повърхността – срокове, отчети, регулации и задължения. В реалността обаче именно финансовата информация е една от най-важните основи, върху които се взимат управленски решения, привлича се капитал, изгражда се доверие и се планира растеж. Зад добрия бизнес почти винаги стои добра отчетност – не като формалност, а като система за яснота.
С времето ролята на счетоводителя и одитора също се променя. Автоматизацията, изкуственият интелект, новите регулаторни изисквания и все по-динамичната икономическа среда изискват далеч повече от коректно осчетоводяване.
Паралелно с това в България все по-ясно се поставя и въпросът дали националната счетоводна рамка отговаря на реалностите на съвременната икономика. Теми като модернизацията на Националните счетоводни стандарти, дигитализацията на отчетността и нуждата от по-устойчива законодателна архитектура вече не са детайл, а въпрос с пряко значение за конкурентоспособността на българските компании.
За този разговор поканихме Мирослав Каменов – управляващ съдружник на MGI Delta, регистриран одитор и председател на Контролния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България. Професионалният му опит обхваща одит, търговско и международно данъчно облагане, сливания и придобивания, както и изграждане на финансови и аутсорсинг решения за компании от различен мащаб.
Като част от международната мрежа MGI Worldwide, MGI Delta работи с български и международни клиенти в среда, в която отчетността е стратегически инструмент, а не просто административна функция. Това дава на г-н Каменов перспектива едновременно върху регулациите, реалните нужди на бизнеса и посоката, в която се движи професията.
В този разговор търсим именно тази перспектива – какво трябва да се промени в счетоводната среда у нас, как изглежда модерната роля на счетоводителя и как компаниите могат да използват финансовата функция като конкурентно предимство, а не да приемат отчетността като задължение и административна тежест.
Когато говорим за счетоводство в България, често го възприемаме като административна необходимост. Каква е реалната му роля за здравето и развитието на един бизнес?
Това е може би най-голямото погрешно схващане за счетоводството като цяло. Ние сме със сравнително млада пазарна икономика и до голяма степен смятам, че това е основната причина все още да съществува погрешната представа за ролята на счетоводството.
А всъщност, ако трябва да използвам една метафора, счетоводството е навигационната система на бизнеса. Основната му цел е собственикът да си знае сметката – дали печели или губи, какви препятствия стоят пред него и как може да ги преодолее.
Никой не тръгва на непознат път без карта или не кара автомобил със завързани очи. По същия начин и бизнесът не може да се управлява успешно без ясна и навременна финансова информация.
Истинският смисъл на счетоводството е да добавя стойност към управлението на компанията, а не просто да се свежда до подаване на декларации, обработване на фактури и преписване на данни. За съжаление обаче, все още често се възприема единствено като административна тежест.
Националните счетоводни стандарти не са променяни от дълго време. Къде най-силно личи, че икономиката вече е изпреварила нормативната рамка?
Това е въпрос, чието решение дълго време се отлага по една или друга причина. Националните счетоводни стандарти имат крещяща нужда от качествена промяна. Причината е, че икономиката вече изглежда коренно различно. В миналото компаниите, които движиха икономиката бяха свързани основно с фабрики, мини, производствени мощности и материални активи. Днес това вече не е така. На преден план са компаниите, които създават стойност чрез ноу-хау, интелектуална собственост и нови, модерни модели на правене на бизнес.
А истинската роля на счетоводството е да отразява възможно най-точно стопанските и икономическите реалности. В момента обаче то трудно може да изпълни тази функция, защото нормативната рамка изостава значително от темпото, с което бизнесът се развива и създава нови форми на стойност.
Новите реалности вече са факт и затова се надявам този въпрос в най-скоро време да бъде поставен на широка обществена дискусия и да намери своето достойно място както в законодателството, така и в правилата за финансова отчетност в България.
Над 90% от компаниите в България са микро- и малки предприятия. Каква счетоводна рамка е нужна именно на тях, за да им носи реална полза, а не само формално съответствие?
По данни на НСИ около 93% от компаниите в България са микропредприятия, приблизително 6% са малки и средни предприятия, а под 1% са големи дружества. Именно тези микро- и малки компании са гръбнакът на българската икономика.
На тях със сигурност не са им нужни по-сложни правила от сегашните. Нужни са им по-ефективни правила, които да им помагат по-ясно да виждат резултатите си, да следят паричните потоци и на база натрупания опит, да разпознават рисковете пред бизнеса си, за да могат да планират и управляват по-добре бъдещето си.
Именно тук е ролята на счетоводителя – да предостави експертизата и допълнителната стойност, от които собственикът и управителят имат нужда, за да вземат по-добри бизнес решения.
Корекциите в счетоводните стандарти могат да допринесат именно в тази посока – да създадат по-ефективни и практически приложими правила, които да подпомагат бизнеса, вместо да увеличават административната тежест.
Какво означава „по-ефективно“ на практика? В коя област е необходимо да се направят промени?
Промените в счетоводните стандарти трябва да дадат по-ясна насока за начина, по който се отчитат различните стопански операции, особено тези, които до скоро не присъстваха в ежедневната бизнес практика.
Говорим за области като криптоактивите, нематериалните активи, финансовите инструменти, както и за инвестиции в различни видове активи, включително инвестиционно злато. Това са въпроси, които в много случаи все още не са получили окончателно решение дори на международно ниво.
Въпреки това, те вече са част от реалния бизнес оборот на значителна част от компаниите. Именно затова счетоводната рамка трябва да се адаптира към новите икономически реалности и да предоставя ясни, приложими и еднозначни правила. Само така счетоводството ще може да изпълнява основната си функция – да отразява коректно случващото се в бизнеса и да подпомага вземането на информирани управленски решения.
Изкуственият интелект (AI) все по-силно навлиза във финансовата функция. Какво реално ще промени той в счетоводството и одита през следващите години?
Изкуственият интелект навлиза във всички сфери на работата и живота, включително и в счетоводството и одита, при това с много бързи темпове. Той безспорно променя начина, по който осъществяваме нашата работа. Но въпреки тези промени, не се променя причината, поради която я правим – да създаваме доверие във финансовата информация, независимо дали говорим за счетоводството или за одита.
Технологиите правят работата ни по-бърза, по-ефективна и освобождават време от административни дейности. Все по-малко ще се налага да пренасяме информация от хартиен на дигитален носител или да изпълняваме рутинни процеси, които могат да бъдат автоматизирани.
Това постепенно променя и характера на професията. От изпълнители на административни задачи ние все повече се превръщаме в доверени партньори на бизнеса, които предоставят анализ, експертиза и подкрепа при вземането на по-добри управленски решения. Именно в това виждам най-голямата промяна през следващите години – не замяната на професията от технологиите, а трансформацията й към много по-стратегическа и консултативна роля.
Има твърдения, че AI ще направи част от професията излишна. Защо според Вас ролята на одитора и независимата експертна преценка ще останат ключови?
Нека си зададем следните въпроси: Бихме ли се качили спокойно в самолет, който се управлява изцяло от алгоритми и в който няма пилот? Или бихме ли се подложили на операция без човешки медицински екип? Вероятно към този момент повечето от нас биха отговорили отрицателно.
По същия начин възприемам и изкуствения интелект – като изключително ценен помощник, но не и като заместител на човешката преценка. Доверието, професионалният скептицизъм и независимата експертна оценка остават водещи и именно те ще продължат да бъдат причината много професии да съществуват и занапред.
В крайна сметка бизнесът се прави от хора и за хора. Технологиите вече са факт и безспорно правят работата ни по-бърза, по-точна и по-качествена. Но способността да преценяваме, да поставяме под въпрос и да носим отговорност за решенията си все още е човешка привилегия. И се надявам да остане така и в бъдеще.
Как изглежда съвременният счетоводител днес и с какво се различава от класическия образ на човек, който просто подава декларации и приключва отчети?
Виждам ролята на модерния счетоводител като доверен съветник на бизнеса, а не като администратор. Това е човек, който участва в бизнес обсъжданията и във вземането на решения, които касаят бъдещето на компаниите, които подпомага в своята работа.
Кога счетоводителят се превръща в реален бизнес партньор на собственика или мениджмънта? Какво трябва да дава като стойност?
Когато комуникацията между управлението на даден бизнес и счетоводителя се върти само около административната част, това изкривява представата за счетоводството и го вкарва в оковите на административната функция.
Когато счетоводителят участва във вземането на бизнес решения и в обсъждането на рисковете, той превръща финансовите данни и натрупания опит от миналото в ясна и разбираема информация, която помага на собствениците и мениджмънта да взимат по-правилни решения за настоящето и бъдещето.
Това е истинската стойност на счетоводството. Чисто административната функция, както вече стана ясно, ще я дадем на машините – те са по-добри от нас в тази посока.
Кои са най-честите грешки, които компаниите допускат при избора на счетоводна фирма или вътрешен финансов партньор?
Процесът тук е двупосочен. Аз го отдавам до голяма степен на грешките на растежа. Както споменах в началото, ние сме млада пазарна икономика и част от тези „недъзи“, които се появиха в нашето бизнес пространство, са донякъде логични.
Най-често бизнесът допуска грешка в две посоки – търси най-ниската цена и съответно търси администратор, а не човек, който реално може да подпомага развитието на компанията.
Разбира се, тук влияние оказва и цялостната икономическа среда. Напълно нормално е, когато толкова голям процент от фирмите са микропредприятия, те да не могат да си позволят скъпа счетоводна услуга. Но аз винаги съм твърдял, че колкото и евтино да плащаш, ако не получаваш стойност, всъщност излиза скъпо и парите се хвърлят на вятъра. Затова трябва да се търси разумен баланс – професионализъм и от двете страни, както и очакването един управител да има базова икономическа подготовка, за да разбира добре финансите на компанията си.
Считам обаче, че започва да се случва промяна. На пазара, включително и в България, ще се появяват нови модели на работа, като т.нар. self-care accounting systems, които вече съществуват и в Западна Европа. Те ще позволяват на фрийлансъри и малки бизнеси сами да обработват първичната информация, а да използват счетоводителя основно за консултантската част. Убеден съм, че този модел има почва и бъдеще и в България. Бизнесът постепенно ще промени начина, по който е свикнал да функционира, а счетоводителите ще имат повече време да отговарят на важните въпроси.
Аз считам, че превенцията е основната сила на счетоводството. Когато даден бизнес е структуриран правилно и бъде предпазен от грешки още в началото, това оказва огромно влияние върху неговото бъдеще, независимо от това какъв е размера на компанията.
По какви сигнали един собственик може да разбере, че счетоводството му е формално обслужвано, но не управлявано качествено?
Най-силният знак е комуникацията. Ако тя липсва или е само формална, например: „подадох ДДС декларацията, толкова трябва да платиш“ – това е ясен сигнал. Друг сигнал е, когато не се предоставя навременна счетоводна информация, справки и отчети или липсва регулярност в комуникацията.
Според мен нормалната комуникация трябва да бъде много по-честа и да осигурява постоянна обратна връзка. Трябва да има регулярни прегледи, съобразени с големината и мащаба на фирмата, както и с изискванията на управителя, за да може той да се запознава навреме с финансовото състояние на бизнеса си.
MGI Delta работи с международни и български клиенти. Кои добри практики от развитите пазари най-много липсват на местния бизнес?
Както вече няколко пъти споменав различен контекст, това, което все още липсва при значителна част от българските компании, е разбирането, че счетоводството не е само административна функция.
Съществената разлика с компаниите, които оперират в развити пазарни икономики, е, че те възприемат финансовия отдел като част от управлението на компанията. Финансите и счетоводството не се разглеждат като звено, което просто изпълнява административни задачи, а като функция, която активно участва и подпомага вземането на бизнес решения.
Това е практика, която и в България трябва да бъде осъзната и прилагана в много по-голяма степен.
Ако трябва да дадете едно послание към предприемачите в България – какво е най-важното, което трябва да осъзнаят за счетоводството и отчетността още днес?
Моето послание към предприемачите е да разглеждат финансовата информация като стратегически актив, а не като административна тежест. Ясните и прозрачни отчети, изготвени от доверени партньори, са конкурентно предимство за всеки бизнес. Това е най-важното, което бих искал да подчертая.