Марин Трошанов е български писател, сценарист и мениджър в областта на информационните технологии. През 2009 г. придобива магистърска степен по Международни отношения в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а по-късно завършва втора магистратура по бизнес администрация към университета в Шефилд с пълно отличие и предложение за преподавателска дейност.
Професионалният му път е тясно свързан с IT сектора, където ръководи хора и стратегически проекти в голяма международна компания. Още през 2015 г. достига финала на престижния конкурс за млади мениджъри и предприемачи Next Generation Leaders, а през 2025 г. е избран в управителния борд на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).
Паралелно с кариерата си в технологиите, Марин развива активна литературна и творческа дейност като автор на свободна практика. Пише произведения в различни жанрове – фентъзи, детска литература, поезия и сценарии. През 2012 г., заедно с Евгени Пройков и художника Петър Станимиров, създава комикса „Дамга“, който печели наградата за най-добър традиционен комикс на международния фестивал в Белград сред стотици участници от десетки държави.
През ноември 2016 г. излиза първият му самостоятелен роман „ЛАМЯ ЕООД“ – мрачно градско фентъзи, чието действие е позиционирано в съвременна България. Книгата поставя началото на успешна трилогия, продължена с „ЛАМЯ ЕООД 2 – Освобождение“ (2017) и завършена с „ЛАМЯ ЕООД 3 – Сблъсък“ (2019). Десетилетие по-късно под знака на ИК „Сиела“ се появява обновено и допълнено издание, което обединява и разширява трите тома с нова редакция, непубликуван дотогава разказ-продължение и 32 графични илюстрации, което потвърждава значимостта на поредицата в съвременната българска фантастика.
Сред останалите му произведения се открояват юношеският роман „Еми и Крадецът на сенки“, както и детската поредица за робота Чапек, създадена съвместно с Петър Станимиров и Антон Стайков. Книгите от поредицата – „Роботът Чапек на планетата с трите слънца“, „Роботът Чапек и шпионската мисия на Пафуй Сянката“ и „Роботът Чапек и лабиринта на сърдитото лигаво чудовище“ комбинират проза, илюстрация и комикс по иновативен за българския пазар начин, а по-късно започват да се издават и в Украйна. Други популярни книги от портфолиото на Марин са пост-апокалиптичната книга за деца („Чудният нов свят“) и вдъхновеното от европейските приказки илюстровано фентъзи „Сказание за Карина и Габриел“.
Марин Трошанов е активен участник в културния и образователен живот в България. Той е най-търсеният автор в инициативата „Писател назаем“ на „Аз чета“. Води курсове и работилници по творческо писане, участва в литературни фестивали и срещи с фенове, като непрестанно насърчава младите хора да четат, мечтаят и създават собствени истории.
Носител е на редица престижни отличия, сред които наградата „Перото“ за детска литература (2019) и националната награда „Константин Константинов“ в категория „автор“ (2020 и 2022).
Марин Трошанов е сред съвременните писатели, които успешно съчетават кариера в динамичния свят на технологиите с разпознаваемо присъствие в литературата, допринасяйки за развитието на модерната българска фантастика и вдъхновявайки ново поколение читатели и автори.
Имаш опит както в структурирана корпоративна среда, така и в литературата, която по природа е по-хаотична. Как се съчетават тези два начина на мислене в ежедневието?
Средата, в която работя наистина е корпоративна. Често се шегувах, че писането ми е професионално хоби, но в един момент и то се превърна в нещо повече.
Родната фантастика дълго отсъстваше в българския литературен контекст или по-скоро бе натикана в ъгъла. Големите издателства не рискуваха с родни жанрови автори. Измина време, докато добием известна популярност и привлечем вниманието на масовия читател. Днес хората се доверяват на родната фантастика, но преди 10 и повече години не беше така.
Всичко започна с доста колебливи първоначални стъпки през по-малки издателства и независими клубни проекти. Дори когато нещата добиха професионална форма и мащаб, често попадах на колеги и съмишленици, които тепърва се учеха на маркетинг, разпространение и модерни практики за достигане до по-широка аудитория, като в този процес си помагахме взаимно с идеи и гледни точки. За разлика от това корпоративният свят изисква много систематизиран и практичен подход.
В същото време чисто творческата работа помага да съм по-убедителен и вдъхновяващ бизнес лидер, защото продължавам да споделям истории – това е важен похват и в комуникацията с клиенти, и в работата с екипи – как да проектираш обща цел, визия или стратегия, така че нещата да се случват по-гладко и по-добре.
При посещенията ми в училища, библиотеки, на специализирани фестивали или конвенти срещам много от по-младите си читатели, а те са едновременно и взискателни, и спонтанни. Опитът при общуването с тях ми помага да развивам презентационните си умения, да овладявам трудна и изискваща публика и да се представям по-добре в медийна среда. Моят фокус винаги е бил върху способността на изкуството да влияе на хората. Вярвам, че няма невъзможни неща, но постигането на всяка мечта изисква неотклонен стремеж, дисциплина и сериозна упоритост. Това е универсална истина.
Как започна „ЛАМЯ ЕООД“ като идея – какъв беше първоначалният импулс зад нея? И в кой момент стана ясно, че това няма да остане просто един отделен роман, а ще се развие в по-голяма история?
Към онзи момент работих с художниците от легендарното списание „Дъга“. Някои от новите истории, които развихме, влязоха в луксозните албуми „Над дъгата“, а хорър-фентъзи комиксът „Дамга“ спечели международния фестивал в Белград, където се съревноваваше с 289 комикса от 29 държави.
Зачатъчните намерения за „ЛАМЯ ЕООД“ всъщност бяха свързани с разработката на сценарий за комикс. В един момент реших, че трябва да го превърна в роман и да поема цялата отговорност за реализирането му.
Самата идея се появи по време на вечерна разходка в София. Вървях по бул. „България“. Обстановката бе мъглива и мрачна. Тогава в мен се загнезди първичният въпрос: какво се крие в мъглата?
Дадох си сметка, че към онзи момент липсваха атрактивни и комерсиални произведения в жанровете на трилъра и свръхестествения хорър, чиято история се развива в съвременна България. Това ми се стори нишово и интересно, ето защо реших да го разработя.
Малко по-късно пътувах до Бургас – град, свързан с личните ми спомени: детството и юношеството, първата любов, морето… Там всъщност се оформи идеята за мотивацията на главния герой, а именно загубата на тази първа, неизживяна пълноценно любов, която е била прекъсната по насилствен и мистериозен начин.
От този момент нататък нещата започнаха да се напасват.
Работата по романа съвпадна с особен период от живота ми. Между 2016 и 2019 г. отговарях за голям и важен клиент в сферата на енергетиката и се налагаше непрекъснато да пътувам до Централна и Източна Европа (близо 120 самолетни полета за няколко години). Паралелно с това започнах втора магистратура към Шефилдския университет.
На практика всеки ден работих до късно в офиса, а вечер, след като приключа, грабвах нещо за хапване и пишех поне до полунощ – две седмици глава от книгата, две седмици курсова работа за университета, включително и през уикендите. Този цикъл се прекъсваше само от пътуванията – доста шантаво и динамично, макар и често интровертно ежедневие.
Щом книгите добиха известна популярност и се видя, че са различни от това, което до момента се предлагаше на пазара, започнаха и покани за участия в различни градове, първоначално с програмата „Писател назаем“ на „Аз чета“.
Дали предполагах от самото начало, че ще бъде трилогия? Не. В началото изобщо нямах представа колко обемна ще стане историята. По-важното е, че не знаех и нещо ключово – къде е Мая. Това е централният въпрос в книгата, а аз нямах никаква идея. Надявах се да я открия заедно с главния герой, посветил живота си на нейното издирване. Разбрах какво се е случило буквално преди служебен полет до Унгария. По принцип преди пътуване ставам към 04:00 часа, за да се приготвя и отправя към летището, но в онази нощ се събудих около 01:00 и просто знаех.
Оттам нататък историята се разгърна сама – изгради се, наля се със съдържание, появяваха се нови сюжетни линии и герои. В крайна сметка се получи нещо, от което останах наистина доволен.
Когато се върнеш към „Ламя ЕООД“ днес, какво виждаш като най-осезаема промяна спрямо първоначалния текст? Новото издание по-скоро като преработка и осъвременяване ли го възприемаш, или като връщане и „изчистване“ на първоначалната идея?
Издателство „Сиела“ пожелаха да направят второ издание. Това ми даде възможност чисто технически да подобря някои стилови елементи, защото вече бяха минали близо 10 години и имах значително повече опит.
Вярвам, че внушителното ново издание е гордост за всяка семейна библиотеката.
Не съм променял историята и персонажите. Понякога чета коментари, че героите не са перфектни, че действат безразсъдно или твърде емоционално. Но те са или много млади, или просто не са израснали, защото остават вкопчени в миналото. Именно това предопределя автентичните им реакции – превръща ги в истински и живи хора. Аз много ги харесвам такива, каквито са.
В крайна сметка творческият заряд, идеята и колоритът на тези образи се запазиха. Но с новото издание цялостното преживяване е много по-въздействащо и пълноценно.
Когато започна да пишеш, какво беше основното нещо, което искаше да постигнеш или разбереш чрез писането? И ако погледнеш днес, това търсене останало ли е същото или се е изместило в друга посока?
Аз съм роден на 24 май, което в кръга на шегата означава, че тук има някакъв божествен промисъл. Винаги съм искал да създавам истории, да творя. Много ми харесва аналогията с филмовото изкуство. Голяма част от най-успешните филми в последните десетилетия са правени по книги и комикси. А всички тези истории започват от един човек – въоръжен с химикал, тефтер или лаптоп, който мисли, създава и живее във въображаеми светове.
Тези светове могат да бъдат толкова наситени, живи и въздействащи, че хората след това инвестират стотици милиони, за да ги превърнат в мащабни холивудски продукции. А филмът вече е усилие на стотици, понякога и хиляди професионалисти, организирани в технически и финансово обезпечени екипи.
Когато си писател, ти си и режисьор, и сценарист, и кастинг директор, и моден дизайнер, и специалист по каскади или специални ефекти. Колко добър е един актьор или герой в твоето произведение зависи от това колко достоверно го пресъздаваш. Колко въздействаща е една сцена зависи от умението да боравиш с езика. В този смисъл контролът и възможностите са практически необятни. Това за мен винаги е било много силна мотивация да пиша фантастика и художествена литература изобщо.
Дали се е променило с времето? По-скоро се е надградило. Имах цел да се развия професионално в писането на качествена българска фантастика, като имам предвид всички клонове на спекулативната проза.
Много съм щастлив, че резултатите са налице. Появиха се даровити съмишленици. Вече имаме страхотни автори и книги, интересът на читателите е сериозен и устойчив.
Надявам се тази инерция да продължи, да еволюира и да се самовъзпроизвежда, защото преди само десетина години не съществуваше нищо такова.
Ти посещаваш много училища, срещаш се с ученици и участваш в творчески работилници. Какво ти прави най-силно впечатление в отношението им към четенето и писането?
Много е трудно да се правят генерализации. Бил съм на места, където учениците не са отваряли книга, но съм срещал и страшно умни, интелигентни и способни деца. Обикновено не им говоря толкова за собственото си творчество, колкото за живота и мечтите, които човек може да преследва и осъществява, стига да е достатъчно упорит и всеотдаен.
Разказвам им и за нашето детство, за коренно различния свят тогава. Аз съм израснал във времена на криза и деградация на обществото – всичко, от което и днес понякога се оплакваме, но умножено по десет… или по сто.
Съвременните деца израстват в необикновена среда. Те имат бърз и лесен достъп до недостижими по-рано ресурси, които вече не се възприемат като ценност, а просто даденост, част от пейзажа и медийния фонов шум.
Това, което се опитвам да внуша на младежите, е, че човек трябва да се бори за бъдещето си, да мисли в перспектива, да полага усилия и да се развива. Ако го прави, може да постигне наистина много, независимо дали е активен читател на художествена литература или не.
Тъжно е, само когато виждам липса на въображение и мисъл, когато усещам незаинтересуваност към всичко. Струва ми се, че най-безпощадният враг на съвременните деца е апатията. Искам да видя живинка, разсъдък, вдъхновение, устрем. Искам да запаля искрата в тях.
Според теб, в началото на един творчески път кое е по-важно – човек да усвои основните умения или първо да си изясни защо изобщо иска да пише?
Аз правя много курсове и участвам в творчески академии, но според мен най-важното е човек да знае какво точно иска. Дали пише с цел терапия, за разнообразие или се стреми към професионална реализация.
Децата по-трудно съзнават дългосрочните си желания и търсения, но дори и сред тях има такива, които ясно усещат, че искат да разказват истории, да пишат, творят и развият таланта си.
Това е първият и най-базов въпрос, на който трябва да си отговори всеки човек, независимо дали е дете или възрастен, ако иска да се занимава с изкуство.
Самото умение да пишеш, дори и да е грамотно, не означава, че си писател. По същия начин това, че тананикаш под душа или пееш на караоке, не означава, че си музикант.
Понякога тази разлика не се осъзнава, а настоящият лесен достъп до книжния пазар създава увереност у някои хора да публикуват доста компромисни продукти.
Какво предстои? Къде могат да те видят хората?
Предстоят доста интересни събития и страхотни фестивали.
Ще бъда в Сливен на Международния фестивал на детската книга от 11 до 13 май. След това, от 23 до 25 май, в Русе има фестивал за фентъзи и фантастика. На 1 юни ще съм на Панаира на книгата, а на 25 юни предстои „Фантастичен Бургас“.
Паралелно с това завърших нов роман, който се надявам да види бял свят след няколко месеца под знака на „Сиела“. Той е много различен от всичко, което съм правил досега и съм сигурен, че ще ви хареса.