Облеклото е много повече от практична необходимост. То е част от начина, по който се представяме пред света и неизбежно участва в първото впечатление, което създаваме.
Днес обаче границите между официално и ежедневно все повече се размиват. Удобството често е водещо, тенденциите се сменят бързо, а социалните мрежи едновременно насърчават индивидуалността и създават нови визуални шаблони.
Какво всъщност означава да бъдеш добре облечен? Трябва ли да следваме модата, може ли да изглеждаме добре, без да жертваме удобството си, и доколко облеклото трябва да бъде съобразено не само с нас, но и с мястото и повода?
По тези въпроси разговаряме с Йоана Бачева – личен стилист с образование в областта на изкуството, дизайна и психологията. Тя завършва Националната художествена академия със специалност „Метал“ и придобива педагогическа правоспособност като учител по изкуство. Продължава образованието си с магистратура по „Пространствен дизайн“ в Нов български университет и магистратура по „Психология“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Професионалната й подготовка включва и международни обучения по личен стил, цветови анализ, психология на личния стил и психология на цветовете. В работата си Йоана съчетава познанията си по цвят, композиция, пластична анатомия, естетика и дизайн с интереса си към начина, по който външният образ се свързва със себепознанието и начина, по който общуваме с околните.
С нея обаче няма да говорим за това какво е модерно този сезон. Разговорът ни е за нещо по-трайно – защо облеклото има значение, какво казваме чрез него и как да намерим баланса между удобството, индивидуалността, естетиката и уместността.
Често казваме, че не трябва да съдим за човек само по външния му вид. В същото време той е неизменна част от първото впечатление. Колко много всъщност „казваме“ за себе си чрез начина, по който сме облечени?
Външният ни вид е невербалният език, чрез който заявяваме пред света кои сме и какви сме, нашите приоритети, ценности, идеали, какво харесваме и какво не харесваме.
Начинът, по който подбираме и съчетаваме дрехите си, може да подскаже и наши качества – доколко сме внимателни към детайла, подредени и последователни, експресивни или сдържани, склонни да експериментираме или да търсим сигурността на познатото. Той участва и в усещането дали може да ни се има доверие, дали изглеждаме надеждни, компетентни и с отношение към ситуацията. Визията създава първоначална представа за това какви сме и какво може да се очаква от нас, но поведението ни е това, което я потвърждава или опровергава.
Може ли облеклото да промени не само начина, по който другите ни възприемат, но и начина, по който самите ние се държим?
Да. Облеклото влияе и на начина, по който преживяваме себе си. Когато се чувстваме привлекателни, уверени и на мястото си в дадена визия, това може да се отрази в стойката, движенията, гласа и начина, по който общуваме.
В психологията съществува понятието enclothed cognition, което описва как носенето на дрехи и символното значение, което им придаваме, могат да влияят върху нашите психологически процеси. Значение има не само самата дреха, а и какво тя олицетворява за нас.
Това е и една от психологическите функции на дрескода – освен да създава определено впечатление пред другите, той може да ни помогне да влезем в ролята и нагласата, които ситуацията изисква. Облеклото за работа, спорт или официално събитие често е част от подготовката ни за съответното преживяване.
По-строгите, структурирани дрехи, като костюма, могат да подкрепят усещането ни за събраност, авторитет и категоричност. По-меките материи и свободните линии могат да ни предразположат към непринуденост, а друга визия да ни помогне да проявим чувствеността или игривостта си. Това зависи и от личните ни асоциации с тези дрехи.
Затова за мен въпросът е не само „Как изглеждам в тази дреха?“, а и „Как се чувствам и как се държа в нея?“. Облеклото може да подкрепи качества, които вече носим, и да ни помогне да си позволим да ги проявим.
Станахме ли прекалено неформални по отношение на облеклото? Днес спортни дрехи виждаме в офиса, в ресторанта, дори в театъра. Свобода и индивидуалност ли е това, или в определени ситуации начинът ни на обличане показва и отношението ни към мястото и хората около нас?
В някои ситуации – да. Удобството все по-често се превръща в единствен критерий, а облеклото има и социална функция. Чрез него показваме отношението си към мястото, повода и хората, с които се срещаме.
За мен свободата е да имаме избор и да разбираме какво казваме чрез него. Индивидуалността не изчезва, когато се съобразим с контекста. Напротив, можем да намерим свой начин да бъдем едновременно автентични и уместно облечени.
Когато отиваме на театър, например, влизаме в пространство на изкуство и култура, в което хора са вложили талант, труд и идеали. Ставаме част от среща между творците и публиката. Вниманието към собствената ни визия може да бъде жест на уважение към тази среща и към мястото на изкуството в живота ни. Културата на обличане е част от културата на общуване – умението да разпознаваме значението на повода и да участваме в него с отношение. Не е задължително да сме на токчета или с костюм, но има значение дали сме подходили към вечерта като към специален момент.
И все пак спортната дреха сама по себе си не доказва неуважение. Важни са цялостната визия и конкретната ситуация. Проблемът идва, когато престанем да различаваме контекстите и приемем, че личното ни удобство е единственото, което има значение.
Къде обаче е границата между уважението към контекста и остарелите правила от типа „така трябва да бъдеш облечен“?
За мен съобразяването с контекста показва доколко ситуацията е важна за нас. В работната среда начинът, по който се подготвяме за среща, изразява отношение към човека отсреща, към собствената ни роля и към самите нас. Облеклото е част от тази подготовка.
Границата е там, където уместността престава да подкрепя общуването и работата и започва да изисква ненужен дискомфорт или прекалено отдалечаване от индивидуалността ни. Можем да покажем уважение и професионализъм, без всички да изглеждаме еднакво.
Днес удобството като че ли се е превърнало в един от основните критерии при избора на дрехи. Трябва ли да избираме между това да изглеждаме добре и да ни бъде удобно?
Не е нужно да избираме между удобството и добрия външен вид. Но е важно какво разбираме под удобство – то не е запазено само за спортните дрехи и е различно за всеки човек. За една жена това е мека рокля, а за друга добре скроен костюм. Когато познаваме тялото си и подбираме размери, кройки и материи, съобразени с него и с ежедневието ни, можем да имаме и комфорт, и естетика.
Има и психологически комфорт – да се разпознаваме в огледалото, да се чувстваме себе си и на мястото си в ситуацията. Една дреха може да е физически удобна, но да ни кара да се чувстваме неподходящо облечени или сякаш играем чужда роля.
За мен добрата визия съчетава естетика, свобода на движение и усещането, че изразяваме себе си.
Какво всъщност означава да бъдеш добре облечен? Непременно ли са необходими скъпи дрехи и разпознаваеми марки?
За мен да бъдеш добре облечен означава визията ти да подчертава твоята индивидуална красота, да изразява кой си и да бъде съобразена със ситуацията. Цветовете, кройките, материите и аксесоарите да създават цялостен образ, в който се разпознаваш.
Скъпите дрехи и разпознаваемите марки не гарантират това. Една дреха може да бъде великолепна като изработка и дизайн, но да няма отношение към твоите пропорции, цветове или личност. Цената й не я прави автоматично подходяща за теб.
Важни са качеството, добрата кройка, поддържаният вид и начинът, по който съчетаваш дрехите. Добре облеченият човек показва усет и отношение, които не могат просто да се купят с логото.
Защо една скъпа дреха може да не изглежда добре върху един човек, а сравнително евтина – изключително добре върху друг? Какво всъщност възприемаме като хармонично във външния вид?
Защото стойността на една дреха сама по себе си не гарантира хармония с човека, който я носи. Възприемаме цялостния образ – как цветът общува с лицето, как линиите се свързват с пропорциите, как материята пада по тялото, какъв е мащабът на аксесоарите.
Хармония се получава, когато тези елементи имат връзка помежду си и с нашата индивидуалност. Затова е важно да избираме дрехите през себе си, през това какви сме, какви са нашите пропорции, черти и излъчване.
При фина, дребна жена по-малките и деликатни детайли често създават хармония с нейния мащаб. При висока жена с по-едра костна структура по-големите аксесоари и по-категоричните елементи могат да изглеждат много по-естествено. Това са насоки за съотношенията, а не забрани – важен е цялостният образ.
За мен дрехите трябва да приличат на нас, в цветовете, линиите, мащаба и характера си. Да подчертават нашата красота, а не просто да са наречени „красиви“ от някого. Именно тази връзка между човека и облеклото възприемаме като хармония.
Можем ли да бъдем облечени красиво и въпреки това неподходящо? Например за интервю за работа, бизнес среща, първа среща или официално събитие – доколко облеклото трябва да се съобразява не само с човека, но и с посланието, което той иска да изпрати?
Да, защото красивото и уместното не са едно и също. Една визия може прекрасно да подчертава нашата красота, но да изпраща послание, което не подкрепя целта ни в конкретната ситуация.
На интервю за работа или бизнес среща може да искаме да изразим компетентност, надеждност и категоричност. На първа среща, да покажем повече от личността си, да създадем усещане за близост или да проявим чувствеността си. На официално събитие, да заявим отношение към значимостта на повода. Това не са готови формули, а различни намерения, които облеклото може да подкрепи.
Затова изборът започва с въпросите: „Коя страна от себе си искам да проявя тук? Какво искам човекът отсреща да разбере за мен?“. Не става дума да играем чужда роля, а да изразим подходящата за момента страна от собствената си идентичност.
Има ли универсално „подходящи“ цветове и кройки, или почти всичко зависи от конкретния човек?
Има цветове и кройки, които са по-малко рискови и биха могли да бъдат, до някаква степен, приемлив избор за повече хора. Но „не стои зле“ не е същото като „подчертава киндивидуалността ми“.
За мен целта е да открием цветовете и кройките, които имат най-силна връзка с конкретния човек и създават хармония с неговите черти, пропорции и излъчване.
Облеклото е един от най-непосредствените начини да общуваме с външния свят, то изпраща послание още преди да сме проговорили. Затова има значение не просто да бъде приемливо, а да изразява кои сме.
Облеклото е един от най-директните начини да общуваме с външния свят, то изпраща послание още преди да сме проговорили. Затова, според мен има значение не просто да бъде приемливо, а да изразява кои сме.
Парадоксално, днес имаме огромен избор от дрехи и много повече свобода да изразяваме себе си, а често виждаме хора, които изглеждат все по-сходно. Защо се получава така? Социалните мрежи помогнаха ли ни да развием личния си стил или създадоха нови шаблони, които несъзнателно започнахме да следваме?
Социалните мрежи ни дадоха и повече вдъхновение, и нови шаблони. Виждаме различни начини да изразяваме себе си, но когато определени визии се повтарят непрекъснато и получават одобрение, лесно започваме да ги приемаме за мярка за красиво.
Големият избор сам по себе си не означава, че познаваме собствения си вкус. Понякога избираме образа, с който очакваме да бъдем приети, вместо този, в който се разпознаваме. От психоаналитична гледна точка това може да се разглежда като напрежение между желанието да изразим индивидуалността си и потребността да принадлежим.
Тук има място и страхът от отхвърляне. Следвайки вече одобрен шаблон, можем да се чувстваме по-сигурни, сякаш сходството с другите ни предпазва от критика и изключване. Това не гарантира приемане, но може да намали тревогата да бъдем различни. Така понякога се отказваме от част от собственото си изразяване в замяна на усещане за сигурност.
Затова е важно да различаваме вдъхновението от подражанието. Да се запитаме: „Харесвам ли това за себе си? Има ли връзка с моето тяло, излъчване и живот, или харесвам одобрението, което този образ получава?“.
Личният стил се развива, когато започнем да пречупваме видяното през себе си. Иначе можем да имаме пълен гардероб с актуални дрехи и много малко усещане за собствена идентичност в него.
Каква е разликата между това да бъдеш модерен и да имаш стил?
Да бъдеш модерен означава да носиш актуалното. Да имаш личен стил означава да го избираш през собствената си идентичност, да знаеш какво ти подхожда, какво те изразява и какво има място в живота ти.
Модата предлага, а личният стил подбира. Можем да харесваме една тенденция, без да я приемаме за подходяща за себе си. И можем да я адаптираме така, че да прилича на нас.
Стилът не е застинал образ. Той се развива заедно с нас, с опита, приоритетите и начина, по който се възприемаме. За мен разликата е дали в огледалото виждаме предимно тенденцията, или разпознаваме себе си.
Много жени имат част от тялото си, която не харесват, и започват да се обличат основно с идеята да я прикрият. Как това променя цялостния им образ?
Намерението, с което избираме дрехите си, може да доведе до коренно различен резултат. Когато целта е да прикрием онова, което не харесваме, то започва да определя цялата ни визия. Понякога заедно с една част от тялото скриваме и много от красивото в нас.
Когато насочим вниманието към това, което искаме да подчертаем, се променят не само дрехите, а и вътрешното ни състояние. Започваме да забелязваме красотата си и да се отнасяме към себе си с повече признание. Изборите ни идват от позицията „Аз съм ценна и заслужавам да се погрижа за себе си“, вместо „Нещо в мен не е наред и трябва да го скрия“. И това важи за всички избори, които правим в живота си облечени от тази позиция!
Стойността ни не се създава от облеклото, но начинът, по който се обличаме, може да изразява отношението ни към нея. Тогава въпросът вече е: „Как да подчертая красивото в себе си?“, а не само „Как да прикрия онова, което не харесвам?“.
Ако махнем модата, марките, тенденциите и всички правила – какво бихте искали една жена да разбере за себе си, когато застане сутрин пред гардероба си?
Че стойността й не зависи от това колко добре се вписва в нечия представа за красива жена. Че собствената й красота заслужава да бъде разпозната, а идентичността й – изразена.
Женската природа е многопластова. Нежността може да съществува заедно с категоричността, чувствеността – с интелекта, уязвимостта – със силата. Не е нужно да избира само една страна от себе си и да потиска останалите, за да бъде последователна или приета.
За мен автентичността означава да познаваш тези свои страни и да си позволяваш да ги проявяваш, без непрекъснато да се редактираш според чуждите очаквания. Облеклото може да даде видимост на тази вътрешна многопластовост.
Иска ми се пред гардероба една жена да усеща свободата да изрази себе си такава, каквато е днес, с уважение към тялото си, с признание за стойността си и с право да се развива.
Има ли нещо, което според Вас съвременният човек е забравил за културата на обличане?
Може би сме позабравили, че културата на обличане започва от отношението – към себе си, към човека отсреща и към ситуацията, в която участваме. Тя включва внимание към детайла, грижа за дрехите и усет кога и как да ги носим.
Имаме много информация за това какво да купуваме, но невинаги отделяме време да разберем защо го избираме. Дали то изразява нашия вкус и идентичност, или потребността да получим одобрение и да се почувстваме приети.
За мен културата на обличане изисква и себепознание. Да различаваме личния си избор от навика и чуждото очакване. Да умеем да бъдем себе си, като същевременно разбираме, че присъствието ни има значение и за хората около нас.