Елия Тодорова е български изпълнител, когото публиката познава като Елия от 4 Magic, а днес все по-уверено разпознава като самостоятелен артист със собствен почерк. Певица, текстописец и композитор, тя комбинира поп звучене с джаз елементи, силни мелодии и жива музика. След период на осъзнато отдръпване от публичното пространство, Елия се завръща и дава началото на един нов етап в кариерата си – по-зрял, по-личен и по-смел.
Тя е завършила Националната музикална академия, носител е на редица отличия и има участия на концерти и фестивали у нас и в чужбина. През последните години работи с международни музиканти и продуценти, а днес живее и учи в Рим, където е приета в изключително конкурентната специалност Jazz Vocals and Songwriting в престижния Saint Louis College of Music. Там Елия вече реализира и първия си самостоятелен концерт под собствено име на сцената на Alexanderplatz Jazz Club – едно от разпознаваемите места в джаз културата на италианската столица.
За Елия музиката е начин да изразява преживяното и да превръща емоциите в изкуство. Новият й сингъл „Беше през април“ отбелязва завръщането й и показва нова посока в творчеството. Песен за вътрешните битки, за паузите, за силата да продължиш и за хората, които подават ръка в точния момент.
След период на отдръпване от публичното пространство идва нов сингъл. Какво ти донесе тази пауза като човек и артист?
Донесе ми тишина. Но не от онези красивите, романтичните – а по-скоро такава, в която няма къде да избягаш от собствените си мисли. Избирах да оставам по-често сама… и започнах да чувам по-ясно какво всъщност искам и какво вече не ми е нужно.
Като артист това ми даде свобода да спра да се нагласям към очаквания и просто да оставя гласа си да бъде такъв, какъвто е. Не го усещам като пауза, а по-скоро като презареждане. И новият сингъл е точно от това място – не е опит да се върна, а по-скоро да продължа по начин, който съм усетила.
„Беше през април“ звучи много лично и откровено. Колко трудно е за един артист да показва уязвимост чрез музиката си?
Всяка една моя песен идва от мен – от вътрешното ми аз. Всичко, което някога съм писала, е родено от емоция или спомен, минал през мен по някакъв начин. И честно казано, когато седна с идеята „сега ще напиша песен за…“, обикновено ми е много по- трудно. Музиката при мен се случва по-естествено, когато просто се оставя на дадено чувство и му позволя да ме отведе в текста или мелодията.
Не бих казала, че е трудно да бъда откровена в музиката си – даже обратното. Много по-лесно ми е да пея истини, отколкото неща, които не усещам. По-страшната част идва после – в момента, в който решиш да споделиш всичко това с хората. Тогава вече даваш не просто песен, а частица от себе си – от сърцето, от мислите, от спомените, които си носила, от нещата, които си видяла, чула и преживяла. Но никога не ме е било страх от това. Винаги съм искала музиката ми да не бъде само „моя“, а и „ваша“ – всеки да открива по нещо свое в нея.
В песента присъства фразата „спасявах себе си в самота“. Какво се научава в моменти, когато човек остава насаме със себе си?
В тази част на текста разказвам за момент, в който сама избрах да съм сама. А тогава всъщност аз много страдах от това. Винаги ме е било страх от тишината, от дълбочината на тъмнината, дори и от това да оставам повече време сама. И може би точно заради това в един момент реших да спра да бягам и да стана приятел със самотата.
С времето тя започна да ми носи спокойствие. Тишината ми даде повече място за музика, а тъмнината ме научи, че именно тогава най-ясно се виждат звездите. Тогава разбрах и нещо друго – че ние сами даваме сила на емоциите си. Сами решаваме дали да се отдадем на страха, или да потърсим нещо по-светло вътре в себе си. И мисля, че точно това промени начина, по който чувствам и пиша днес.
В песента присъства и темата за подадената ръка в труден момент. Колко важна е подкрепата за един артист, когато преминава през лични изпитания?
Изключително важна е подкрепата за всеки един от нас – където и да е. Аз съм щастлива, че в живота ми имам хора до мен, които вярват в мен… вярват в изкуството ми. Затова тази песен е за всички тях – семейството ми, приятелите ми, екипа ми… Благодаря ви, обичам ви безкрайно много!
Новото звучене, което представяш е по-живо, с банда, китари и рок енергия. Товали е посоката, в която се разпознаваш най-силно днес?
Определено да! И не само днес – рок музиката, живите инструменти, енергията на сцената… това е част от мен, откакто се помня. Имам цяла стена, облепена с билети от рок концерти от какви ли не места. Преди три години гледах на живо Måneskin, Avril Lavigne, Bring Me The Horizon, Parkway Drive, Sum 41, Green Day, Avenged Sevenfold и още много любими артисти на един фестивал. И мисля, че точно тогава нещо в мен щракна. Мечтата ми вече не беше просто мечта – превърна се в цел. Да правя такава музика. Да живея в тази емоция.
За мен няма по-жива и искрена емоция от рок музиката. Там няма как да се скриеш. Всичко истинско… свободно. Точно тази свобода намирам в рока… и, колкото и различно да звучи, в джаза също.
Последните две години с Даниеле Феббо, който прави аранжиментите и е човекът зад бандата ми на живо, пишем страшно много музика, вдъхновена от поп-рок звученето. Няма да казвам твърде много, но ще подскажа само едно – когато с времето се раждат песен след песен, може би в един момент това вече не е просто поредица от сингли.
Поп музика, джаз влияние и съвременно звучене – как се намира балансът между различните стилове в един артистичен почерк?
Този въпрос ми е любим, защото и аз си го задавам доста често. И отговорът е винаги следния – това е моят стил “Eliya”. Не искам да избирам между джаза и по-рок звученето, защото и двете са огромна част от мен. И някъде между тези два свята всъщност се чувствам най-много себе си.
Харесва ми, че не трябва да се побирам в едно определение или в един жанр. И съм щастлива, че мога да показвам музиката си точно такава – през всички тези различни цветове и влияния, които са ме изградили като артист и човек.
Животът и обучението в Рим със сигурност носят нова перспектива. Как международната среда променя начина, по който гледаш на музиката и кариерата?
На този въпрос бих отговорила така, като перефразирам нещо, което учим тук по джаз хармония: “Когато има “променени” тонове/ алтерации в хармонията, функцията на акорда остава същата – променя се само неговият цвят.”
Мисля, че по някакъв начин това се случи и с мен тук. Същността ми не се е променила, но Рим ми даде нови цветове – в начина, по който мисля, слушам и усещам музиката. Даде ми знания, увереност и най-вече смелост.
Какво е усещането да бъде представена авторска музика на сцена като Alexanderplatz Jazz Club?
Не мога дори да го опиша… След концерта, слизайки от сцената, все едно бях в безтегловност. Имах възможността да свиря с много талантливи музиканти, също така и с един от учителите в Saint Louis College of Music – барабаниста Sasha Mashin.
Свирихме доста труден репертоар и съм щастлива от крайния резултат. Благодарна съм, че имах тази възможност!
Освен в музиката, имаш активно участие и във визията на проектите. Колко важно е артистът да разказва историята си и чрез образите около една песен?
За мен артистът винаги рисува платното. Той избира багрите, цветовете, големината на платното, скицата… Не мога да си представя мой проект без собствените ми идеи в него. Именно това ме вдъхновява истински и ме зарежда най- много – не само да пиша музиката и текста, но и да си представям клипа, историята около музиката, цялата визия и начина, по който искам да изглежда всичко.
Разбира се, аз само давам идеите и правя скицата. След това давам четката на екипа си – талантливи млади хора, които не спират да ме вдъхновяват. И няма как да не ги споделя и тук. Клипът е дело на Тодор Бургов и Георги Марков (режисьори), заедно с Момчил Йовков и Венелин Камбуров. Всички визии и снимки са дело на Надя Мерачева – my_ByeByeBlackbird. А в клипа участват актьорите Мария-Радена Божкова и Николай Николов. “Даваш смисъл да съм силна” – това към всички тях.
Много млади хора днес се колебаят между това да бъдат харесвани и това да бъдат истински. Как се остава верен на себе си в свят на постоянно сравнение?
И аз го забелязвам, особено в социалните мрежи и какво показваме на външния свят… Винаги съм била откровена и сега ще кажа, че да бъдеш уязвим много плаши всички ни. Но всъщност аз намирам красота в него. Това е нашата истина – това сме ние. Не всичко е розово, не всичко винаги ще е перфектно… и това е съвсем нормално.
Както обичам да казвам – без тъмнината няма как да видим звездите. А всички вие сте звездите – всеки със своята си светлина и излъчване, със своята красота. Това е към всички, които четат това – “Уникален си, браво за всичко, можеш и ще успееш, заслужава си и с времето – всичко се нарежда”.
Какво предстои за теб оттук нататък?
Музика, концерти, любов, вяра и нови хоризонти. В момента довършваме с Даниеле и Павел Николов и следващата песен, която искам възможно най-скоро да споделя с вас. Много, много скоро – това лято, ще чуете още една песен от мен – може би и продължението на “Беше през април”…