Димитър Стафидов е български режисьор, рекламен криейтив и артист. Роден е в София, но израства в Бургас. Завършва колеж в Англия със специалности бизнес, дизайн и изкуство, след което се завръща в България и се включва в младежка инициатива, насочена към обновяване на занемарени градски пространства. По-късно става част от екипа на продуцентска компания, където започва да развива своя професионален път в киното и рекламата. Заедно с Веселин Диманов е режисьор на биографичния филм „Милен“, посветен на журналиста Милен Цветков – едно от най-обсъжданите български заглавия през последните години.
Тази година Димитър Стафидов обяви, че стартира работа по нов проект, който вече привлича внимание още преди да е започнал снимки. „БГ Пощи“ е комедиен сериал, развиващ се в застинал във времето пощенски клон. Проектът се отличава не само с идеята си, а и с начина, по който се създава – сериалът залага на отворен модел на финансиране, включващ краудфъндинг и партньорства с бизнеса, като още от самото начало търси активна връзка със своята бъдеща публика. В това интервю си говорим с него за концепцията зад „БГ Пощи“, за избора на този подход и за това как се изгражда сериал, който започва да съществува публично още преди първия снимачен ден.
Комедийният сериал „БГ Пощи“ предизвика сериозен интерес още преди да са започнали снимките. Очакваше ли подобна реакция?
Надявахме се, но със сигурност имаше моменти на притеснение – никога не можеш да си сигурен как ще реагира публиката. Но пък е важно и да вярваш в качеството на това, което правиш. Радвам се, че идеята се приема със същия ентусиазъм, с който се създава.
Как се роди идеята за сериал, развиващ се именно в пощенски клон?
Шегувахме се с моя приятел Панайот Николов колко би било забавно, ако има комедиен сериал, развиващ се в български пощенски клон. Бяхме направили един огромен списък от идеи и шеги – дори още ми седи в бележника на телефона. Всички се въртяха около сблъсъка на поколенията и много близки до хората ситуации от преживяванията им във всяка една институция. След това постепенно развихме идеята – включиха се и сценаристите Любомир Любенов, Георги Петков, Мария Христова и Деян Цвятков. Създадохме сюжет, в който ентусиазиран млад управител се сблъсква със суровата действителност на институциите в България, но успява да намери топлина и екипност на най-неочакваното за него място.
Проектът се развива с отворен модел на финансиране, като ще разчита и на партньорства с бизнеса. Защо избра този подход?
Не вярвахме много, че държавна институция би подкрепила проекта, но пък вярвахме, че ако се покаже публично, хората ще го припознаят и ще го подкрепят. Решихме да процедираме с нестандартен модел на изпълнение, но смятам, че да направиш публиката съпричастна с един проект от самото му създаване може да донесе много позитиви на продукцията. Цялата концепция предполага и доста възможности за продуктово позициониране, затова се надяваме бизнесът също да види възможност за добра имиджова реклама в нея. А никога не изключваме и възможност за партньорство с реалните пощи, защото в крайна сметка сериалът предлага един много добронамерен поглед към реалността на пощенските служители и техните ежедневни проблеми и предизвикателства.
Сериалът събира както утвърдени актьори, така и нови лица. Как подходи към кастинга? Какво търсеше и защо избра именно тези актьори?
Първо започнахме да търсим четири от ролите, за да направим една тестова сцена – тези на младите управители Ник и Тина, както и на касиерките Марго и Вио. Йорданка Стефанова и Добрина Гецова гледахме в пиесата „Смях на сбогуване“ и веднага харесахме комедийната им химия. Никола Манолевски ми попадна на сайта на хасковския театър “Иван Димов” и специално пътувах, за да го гледам в пиесата „Вечеря за глупаци“. Ролята на Тина ни затрудни, но после видяхме актрисата Никол Султанова онлайн и поканихме нея и Никола на кастинг. Те двамата ни разсмяха истински с изпълненията си, а също така си паснаха много добре и на съвместния си тест за химия. Свързах се с утвърдените бургаски актриси Аглика Бояджиева и Димитрина Тенева през режисьора Румен Велев и веднага осъзнах колко много си подхождат за ролите на Детелинка и Карамфила. Веселин Диманов ми препоръча младия шоумен Емо Христов за ролята на Калата, а Николай Урумов гледах в пиесите „Убийство по учебник“ и „NeoДачници“, след което му предложих ролята на Симо. Като цяло кастинг процесът изискваше време, но беше важно наистина да се намерят правилните хора за персонажите, за да се пресъздадат по автентичен начин техните характери и взаимоотношения. Благодарен съм също, че всички тези талантливи актьори се съгласиха да влязат в ролите си още преди дори продукцията да е започнала, за да можем да представим публично идеята заедно с тях.
Колко важна е “химията” между персонажите за този тип комедия?
Химията е изключително важна – не случайно направихме тестове за химия с различни двойки за главните роли. Комедията е изключително труден за правене жанр, защото много прилича на песен – има ритъм, изискващ цялостна хармония и, ако дори един елемент не си е на мястото, това веднага се усеща.
През хумора често по-лесно се говори за реални проблеми. Какво искаш да покажеш чрез „БГ Пощи“? Какъв тип комедия да очакваме – ситуационна, абсурдна, социална сатира?
Да, да и да. Говорихме си с актьора Никола Манолевски дали сериалът може да се нарече сатира или е по-скоро просто ситуационна комедия. Смятам, че реално е и двете, защото представя абсурдните ситуации, с които се сблъскваме всеки ден – далеч не само в пощите, но и в държавните институции, в таксито, в кварталния магазин… Сценариите, които сме написали, по някакъв начин отразяват действителността, в която живеем – не се стремят да оплюват или възхваляват никого, а чрез хумор да покажат на хората, че не са сами в трудностите, с което да предложат комфорт и чувство на принадлежност към по-голяма общност.
Каква е твоята амбиция за „БГ Пощи“ – нишов проект или сериал за масова аудитория?
Искам сериалът да е за масова аудитория, но по начин, който го прави качествен и гледаем и за по-взискателните зрители. Не смятам, че качеството и широката популярност се изключват – напротив. Смятам, че много хора от индустрията подценяват широката публика, а тя всъщност е научена да гледа чужди продукции и е повече от способна да оцени, когато нещо се стреми да е на световно ниво. Затова смятам, че ако се изпълни качествено, подобен проект може да има наистина много голям комерсиален потенциал, както и много градивно влияние върху възприятието за институциите в България и хората, работещи в тях.