Теди Грозданов е сред водещите модни фотографи в България. Пред обектива му са заставали редица популярни личности, работи с утвърдени брандове, а снимките му редовно красят кориците и страниците на различни списания. Освен в България, той реализира и редица проекти в чужбина. През 2020 г. Теди получава наградата „Моден фотограф на годината“ на Code Fashion Awards, като поредно признание за таланта и отдадеността му.
В този разговор ще надникнем зад кадъра – ще обсъдим какво прави една снимка истински стойностна, как се променя възприятието ни за красота в дигиталната ера и как един фотограф развива своя собствен стил с времето. Ще говорим още за творческия процес и за мястото на технологиите и изкуствения интелект в съвременната фотография.
С Теди ще търсим онова, което остава уникално за човешкото око и ум, дори в свят на алгоритми и автоматизация.
Какво в работата на фотографа носи стойност, която не може да се замести дори с най-хубавия телефон или приложение?
Истинската стойност на фотографията не е в камерата, нито в най-новото приложение. Тя е в хората, в моментите и енергията, която влагаме зад кадъра. Зад всяка снимка, която те кара да усетиш нещо, стои екип – гримьори, стилисти, модели, асистенти. Всички заедно, дишащи в един ритъм. Когато това се случи, не просто улавяме образ, а разказваме история, създаваме емоция, оставяме следа. За мен изкуството на фотографията е точно в тези моменти на истинска свързаност. Тогава работата ми носи радост и пълно творческо удовлетворение. В тези моменти знам, че сме успели да направим нещо повече от снимка. Нещо, което хората усещат и помнят.
Мислиш ли, че социалните мрежи променят вкуса на хората и разбирането им за това какво е хубавата снимка?
Категорично да. Социалните мрежи постоянно променят визуалния език и начина, по който възприемаме образите. Това неминуемо се отразява и на мен като фотограф. Затова се старая непрекъснато да следя тенденциите, но без да губя себе си – да се развивам както в стила си на снимане, така и в обработката, като намирам баланс между актуалното и личния си почерк.
В същото време социалните мрежи често създават изкривена представа за красотата – сякаш всичко трябва да изглежда еднакво и лесно за възприемане. За мен истинската стойност е в истинското и в моментите, които носят емоция и автентичност, които не могат да се симулират или филтрират. Там се крие красотата, която хората усещат с душата си.
Как се развива твоят собствен стил и подход с времето?
С времето стилът ми става все по-осъзнат и изчистен. Развивам се основно в работата със светлината, начина на заснемане, цветната палитра и обработката. Вече търся по-малко ефектност и повече дълбочина – кадри, които говорят сами и оставят усещане.
Как балансираш интуицията и планирането в творческия си процес?
Планирането е фундаментът – концепция, грим, коса, стайлинг. То дава рамката. Но магията идва в деня на снимките. Тогава интуицията поема контрола – усещането за човека срещу мен, светлината, емоцията в момента. Най-силните кадри често се раждат именно извън плана.
Има ли определени емоции или състояния, които се опитваш да уловиш в работата си?
Най-вече търся автентичност и индивидуалност. Интересува ме истинският човек – не позата, не маската, а онова, което го прави различен. Когато успея да уловя тази честна емоция, снимката започва да живее собствен живот.
Как виждаш ролята на изкуствения интелект във фотографията днес – инструмент ли е, конкурент ли е, или нов начин за експериментиране?
За мен изкуственият интелект е инструмент и възможност за експериментиране. Той може да обогати един кадър и да отвори нови визуални хоризонти. Засега не го възприемам като конкуренция, защото вярвам, че хората все повече търсят автентичност, човешко присъствие и емоция – нещо, което не може да бъде генерирано.
Кои аспекти от работата на фотографа смяташ, че никога не могат да бъдат заменени от алгоритъм?
Алгоритъмът никога няма да замени човешкото усещане, емпатията и истинската автентичност. Способността да усетиш човека срещу теб, да го накараш да се отпусне и да разкаже историята си чрез един кадър – това е нещо, което остава изцяло човешко.