Радослав Благоев е високорезултатен бизнес консултант и ментор. Умението му да обучава и мотивира хора е несравнимо, точно както и любовта му към професията. Провел е стотици семинари и корпоративни обучения и ежедневно консултира бизнеси в най-различни браншове.
Радослав се концентрира върху развитието на модерни и работещи маркетинг стратегии чрез своята компания Blagoev Agency въз основа на дълбокото познаване спецификите на потребителското поведение и на различните клиентски профили.
Бизнес философията му се гради върху изучаване психологията на потребителите и в таргетирания подход към интегрирана маркетинг комуникация.
Автор е на книгите „Хвани Жокера“, „Хвани Жокера 2“, „Бизнес над червената линия“, „Ти Водиш“, както и на настолните бизнес игри „You Lead“.
В едно от видеата си, което стана популярно в интернет, Радослав споделя своята гледна точка за кризата на пазара на труда и фразата „няма хора“. Това ни накара да го потърсим, за да разкажe какво всъщност според него се крие зад тези думи, какви са ролите и отговорностите на бизнеса и служителите и как разговорът между двете страни може да отвори път към реални решения.
Всички твърдят, че „няма хора“. Какво е твоето лично виждане – какво всъщност стои зад този израз?
Няма „хора“ означава едно: няма хора, които искат да влязат в нашата реалност.
Не липсват хора. Липсват смисъл, перспектива и усещане, че това, което правят, има значение.
Когато един бизнес не може да обясни защо съществува, каква стойност създава и как човек може да расте в него, той трудно може да привлича и да задържа кадри.
Когато бизнесът увеличава заплати и дава повече придобивки, това помага ли наистина да се реши проблемът или просто го „замазва“?
Това е като да увеличиш дозата обезболяващо, без да лекуваш причината. Пари и придобивки са хигиенен фактор – спират болката, но не създават ангажираност.
Ако човек не вижда смисъл, роля и перспектива, по-високата заплата просто отлага напускането до момента, в който ще получи някъде повече от заплата.
Много често чувам от собственици: „Напусна, а не знаеш каква заплата му давах.“ Това е защото самите те мислят твърде много за пари и се губят в това. Не осъзнават, че в този живот не всичко е пари.
Хората имат мечти и личен живот, не живеят само за изкарване на пари и купуване на стоки и услуги. Хората са интелигентни – не може да се гледа на тях като на ресурс без съдържание.
Какво според теб е ролята на бизнеса в тази ситуация – какво трябва да промени, за да създаде условия, в които хората искат да останат и да работят?
Това вече не е въпрос към мен, а към всеки бизнес поотделно. Ако не знаеш какво да направиш, няма смисъл да правиш бизнес. За да правиш бизнес, трябва да имаш стратегия и тактика. Трябва да разбираш от управление.
В днешно време не можеш да правиш бизнес само с пари – нужна е компетентност.
Нямаш ли идея как да привличаш и задържаш служители, с които да привличаш и задържаш клиенти, по-добре намери друг път за капитала си.
Много хора се оплакват от условията на работа или от заплащането, но рядко спират да помислят каква стойност реално създават. Как според теб как служителите могат да оценят и осъзнаят тази своя стойност?
Стойността не е в часовете, прекарани в компанията, а в ефекта. Когато човек разбере какво променя чрез работата си – за клиента, за екипа, за резултата – той започва да се вижда като актив, а не като разход.
За много хора мисленето не е навик. Поведение им е автоматизирано и еднообразно. Те не повишават експертизата си, не търсят обратна връзка, не изискват нито от бизнеса, нито от себе си. Просто работят и се оплакват.
Свикнали са да прехвърлят вината на другите, защото това ги държи в зона на комфорт, макар и да не живеят добре. Това може да се промени само от силно събитие, което да ги събуди и да отключи потенциала им и желанието за промяна.
Каква е разликата между човек, който наистина е подценен и човек, който просто още не е станал достатъчно ценен?
Подцененият носи резултат, но не получава признание. Другият носи усилие, но не и резултат.
Истината е в измеримото въздействие. Малко са бизнесите, които реално мерят – които имат ключови показатели за ефективност (KPI), по които да виждат кой как се справя.
Безумно е да даваш една и съща заплата за една и съща позиция, когато наемаш хора с различен опит, различна производителност и потенциал.
Какво трябва да се промени в начина, по който бизнесът и служителите си говорят, за да започне реално решаване на проблема, а не просто взаимно обвинение?
Трябва да сменим езика от „те срещу нас“ към „ние и резултатите“. Не кой е виновен, а какво не работи. Не колко получавам, а какво създаваме заедно.
Когато фокусът се премести от емоции към стойност, разговорът става конструктивен.
Как би изглеждала една компания, в която проблемът с липсата на хора започва да се решава, а не само да се обсъжда?
Това е компания, в която:
• всеки знае защо съществува бизнесът,
• вижда как допринася,
• знае как може да расте и
• усеща, че има значение.
В такава среда хората не чакат петък – те виждат смисъл в понеделника.
Теоретично е просто, но на практика изисква изключително силен мениджърски екип.
Ако трябваше да посочиш едно конкретно действие, което би започнало реално да решава проблема на пазара на труда, кое би било то?
Да можеш успешно да се поставиш в обувките на другия.