Орфей Миндов е директор на Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ от 2010 година, след повече от десетилетие преподавателска и управленска работа в същата институция. Неговият професионален път започва именно тук – като ученик по дърворезба, а по-късно продължава със скулптура във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1995 г. преподава скулптура, а през годините съчетава активна творческа дейност с управленска визия за развитието на художественото образование.
Като директор Миндов въвежда проектно-базираното обучение като основен педагогически подход, модернизира материалната база, интегрира дигитални технологии и разширява международното присъствие на училището чрез програми като Erasmus+. Под негово ръководство гимназията става част от мрежата на асоциираните към ЮНЕСКО училища и се утвърждава като иновативна образователна институция, която съчетава традиционните занаяти с концептуално и съвременно изкуство.
Паралелно с управленската си дейност Орфей Миндов остава активен творец – член на Съюз на българските художници, секция „Скулптура“, съосновател на арт група „Дупини“, участник в международни симпозиуми и изложби, с фокус върху абстрактната и концептуалната скулптура, лендарт и минимализма.
Философията му за образование се основава на убеждението, че художественото училище не трябва да бъде само място за усвояване на техники, а пространство за формиране на мислене, ценности и лична позиция. За него изкуството е начин на възприемане и осмисляне на света – процес, който изисква едновременно дисциплина, свобода и вътрешна мотивация.
В този разговор с Орфей Миндов ще потърсим отговори отвъд обичайния дебат за „традиция срещу модерност“. Ще говорим за Тревненската школа като жива културна система, за съвременното художествено образование и неговите предизвикателства, за мястото на изкуствата в ценностната система на младите хора и за бъдещето на образованието по изкуства в един дигитализиран и динамичен свят.
В момента текат подготвителните курсове за прием след 7 клас. Какво е важно да знаят кандидат-учениците и техните родители за този процес?
Подготвителните курсове в Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ стартираха през февруари и се провеждат всяка седмица в петък, от 15 до 17 часа, без официалните празници. Те дават възможност на седмокласниците да се запознаят с формата и изискванията на конкурсния изпит в реална среда. Целта ни е да развиваме въображението и чувството за красота на децата, като същевременно те изпитват радост и въодушевление от процеса на работа, творческата среда и усвояват основните закони в изкуството. Да се научат да използват правилно визуалните елементи, да поместват, да композират, да пропорционират, да се научат да предадат богатството от полутонове, както и контраста между светлина и сянка. Предметите в постановката да са нарисувани без деформации и по законите на линейната перспектива и светлосянъчното изграждане.
Това за тях е първа реална среща с начина, по който мислим и преподаваме изкуство. Курсовете се провеждат от професионален художник-педагог, запознат със специфичните изисквания на съответните възрастови групи.
В нашето училище се провежда и подготовка за приравнителни изпити за проверка на способностите за приемане на ученици след VIII, IX и X кл.- изпит по рисуване и изпит по трите ни специалности.
В рамките на тези занятия учениците се запознават с изискванията на изпита, с практическите задачи и с базовите принципи на работа в различните специалности – „Художествена дърворезба“, „Интериорен дизайн“ и „Иконопис“. Но още по-съществено е, че те влизат в реална творческа среда – работят в ателие, получават насоки от преподаватели и започват да разбират дали този тип обучение им е близък.
Важно е да се знае, че гимназията е държавен културен институт към Министерство на културата на Република България и приемът след 7 клас се определя изцяло от резултатите от конкурсния изпит. Оценките от националното външно оценяване не участват в класирането.
Изпитът е сериозен и изисква подготовка, концентрация и реален потенциал. Подборът е конкурсен и целта му е да бъдат приети ученици с ясно изразени художествени заложби и готовност за интензивна практическа и творческа работа.
Курсовете са безплатни, защото за нас е важно достъпът до художествено образование да бъде равен и осъзнат избор, а не привилегия.
В момента НГПИ „Тревненска школа“ има три специалности – „Художествена дърворезба“, „Интериорен дизайн“ и „Иконопис“. Успешно дипломиралите се ученици получават диплома за завършено средно образование и свидетелство за професионална квалификация „Художник“ или „Дизайнер“ по съответната специалност и имат право да кандидатстват във всички ВУЗ-ове в страната и чужбина.
Периодът на обучение е 5 години като последната година учениците завършват с дипломна работа по техен проект, реализиран в материал. Дипломната защита е публична, а голяма част от творбите могат да се видят реализирани в интериорните и екстериорните пространства на училището, в изложбените му зали или в други частни интериори и църкви.
Към момента специалностите „Дърворезба“ и „Иконопис“ са защитени и това подпомага с допълнителни стипендии учениците, изучаващи тези специалности.
От кои части на страната идват учениците и какъв е обхватът на училището?
В Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ се обучават ученици от цяла България. Освен от Трявна и област Габрово, имаме възпитаници от Велико Търново, София, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Разград, Ловеч, Монтана и други градове. Това създава общност с различен културен и социален опит, което обогатява средата и самия учебен процес.
Общежитието на училището позволява на ученици от по-отдалечени населени места да бъдат част от тази среда при равни условия. Така гимназията функционира не просто като регионално, а като национално художествено училище с ясно разпознаваем обхват и традиция в привличането на млади хора с изявени дарби и интерес към изкуствата от различни краища на страната.
Училището е известно със своята материална база. Какви условия за обучение предлагате днес?
Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ разполага с добре развита материална и техническа база, която съчетава традиционните художествени практики със съвременни технологии. Учебният процес се провежда в просторни ателиета и специализирани работилници, оборудвани както за работа с масивна дървесина и класически техники, така и за дигитално проектиране и прототипиране.
В училището функционира дигитална арт-лаборатория с 3D принтери, CNC машини, лазерен скенер, кътер и гравир. Учениците работят с програми като Autodesk 3D Max, Blender, Aspire и ZBrush, като преминават през целия процес – от концепцията и компютърния модел до изработването на реален обект. Базата включва още уникална библиотека, изложбена зала с ученически творби и общежитие.
Какъв е преподавателският състав и какво отличава екипа?
Преподавателският екип се състои от 24 учители, като всички преподаватели по изкуства са със специализирано художествено образование. Значителна част от тях са активни творци – участват в изложби, симпозиуми и реализират собствени проекти. Това създава връзка между обучението и реалната художествена практика.
Екипът постоянно повишава квалификацията си и работи в среда, в която диалогът между учители и ученици е естествен. Авторитетът се гради върху професионализъм и личен пример.
Каква е реализацията на завършилите?
Още по време на обучението си учениците имат възможност да представят своята работа пред по-широка публика. Техни творби участват в изложби и проекти в София, Пловдив, Варна, Габрово, Сливен, Котел, Велико Търново, Стара Загора и Орешак, както и в международни инициативи – във Варшава, Закопане и Честяхова (Полша), Атина (Гърция), Аалст и Брюксел (Белгия), Лондон (Великобритания), Женева (Швейцария) и други градове. Учениците активно се включват в конкурси, пленери и съвместни проекти, което им дава реален опит още преди дипломирането.
Много от възпитаниците продължават образованието си във висши училища по изкуства и архитектура, сред които Национална художествена академия, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Университет по архитектура, строителство и геодезия и Софийски университет „Св. Климент Охридски“, както и в престижни висши училища по изкуства и дизайн в чужбина.
Реализират се като художници, интериорни дизайнери, преподаватели, специалисти в рекламни и мебелни компании, както и в сфери като архитектура, сценография, стенопис, иконопис и други приложни изкуства. Подготовката им дава както конкретни професионални умения, така и дисциплина, работа в екип и умение да довеждат проект от идея до завършен резултат.
Миналата година пожар засегна сградата на училището. Как се отрази това на работата ви и на учебния процес?
На 4 април 2025 г. пожар унищожи голяма част от покрива на Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ и засегна помещения на третия етаж. Най-важното е, че нямаше пострадали ученици и колеги. Още в първите дни усилията ни бяха насочени към обезопасяване на сградата и организиране на учебния процес така, че да не бъде прекъсван.
Благодарение на изключително бързата реакция на възпитаници, родители, колеги, местната общност и дарители, бързо беше проектиран и изграден временен покрив. Това позволи сградата да бъде защитена от допълнителни щети и ни даде време да се подготви цялостният проект за възстановяване.
В момента използваме част от ателиетата, които не са засегнати от пожара, а теоретичните занятия се провеждат в друга училищна сграда в Трявна. Учебният процес продължава, макар и в по-сложни условия.
Процедурата по основния ремонт се администрира от Министерство на културата на Република България. Подготовката на проекта, обществената поръчка и последвалото обжалване отнеха време. Надяваме се в кратък срок да се премине към реални строително-възстановителни дейности, за да може училището да се върне към пълния си капацитет и естествената си творческа среда.
Ситуацията беше сериозно изпитание, но и момент на мобилизация. Общността на училището показа устойчивост – както екипът, така и учениците, които реагираха зряло и с желание работата да продължи.
Паралелно с възстановяването се планира и разширяване на базата. Какво предстои?
С капиталови разходи на Министерство на културата на Република България се предвижда изграждането на нова сграда в двора на Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“. Проектът е част от дългосрочната визия за развитие на училището и надгражда съществуващата материална база.
Новото пространство ще включва голяма галерия с лице към главната улица, което ще даде възможност ученическите творби да бъдат видими и достъпни за публиката. Предвидена е и просторна аудитория, подходяща за изложби, защити на дипломни работи, конференции, срещи с творци и културни събития.
Под покривното пространство ще бъдат изградени допълнителни ателиета, които ще разширят възможностите за практическа работа. Планира се и надстрояване на общежитието с втори етаж и още 25 места, което ще позволи прием на повече ученици от различни региони на страната.
Очакванията са проектът да бъде реализиран в периода 2027–2028 година. Разширението не е просто инфраструктурно решение, а стъпка към устойчиво развитие – с повече пространство за обучение, публичност на ученическата работа и по-широк национален обхват.
Дигиталните технологии и изкуственият интелект (AI) все по-често навлизат в образованието. Как ги прилагате в училището?
Дигиталните технологии се използват в училището от повече от десетилетие. Учениците работят със софтуер за 3D моделиране и дигитално проектиране, като в някои случаи дори проектите по художествена дърворезба започват с цифров модел, преди да преминат към работа в материал.
Разполагаме с CNC машини, кътери, лазерен скенер, гравири и оборудване за прототипиране. Тези технологии не заместват традиционната работа, а подпомагат процеса – позволяват по-прецизно планиране, по-бърза визуализация и по-ефективно реализиране на идеите в материал.
Отделяме внимание и на използването на изкуствен интелект. За нас е важно учениците да знаят как работи той и как може да бъде използван като инструмент в проектирането, анализа и визуализацията. Изкуственият интелект обработва информация и подпомага процеса, но не взема творческите решения вместо автора.
Основният акцент остава върху развитието на авторското мислене. Учениците формулират идея, изграждат концепция, мислят за композиция и форма, и едва след това избират подходящия инструмент – ръчен или дигитален. Машината изпълнява това, което човекът е замислил. Технологията ускорява процеса, но не замества творческата отговорност.
Вие сте едно от първите училища в страната, които въведоха проектно-базирано обучение. Как стигнахте до този модел и как го прилагате?
През 2017 г., с приемането на новия Закон за образованието и възможността за обявяване на иновативни училища, се отвори реална възможност да променим начина, по който преподаваме. През 2016 г. преминах обучение по програма на Фондация „Америка за България“ с участието на преподаватели от Columbia University, Institute for International Education и Bank Street College of Education. Част от обучението се проведе в Ню Йорк, САЩ, където имах възможност да се запозная на практика с проектно-базираното обучение, включително в художествени училища.
Това, което ме убеди, беше логиката на модела – знанието да не се усвоява изолирано, а да се прилага в реален контекст. В рамките на закона до 30% от учебното съдържание може да се организира чрез проектна работа. Ние започнахме постепенно – с обучение на екипа и адаптиране на методиката към спецификата на художественото образование.
Днес учителите работят в професионални общности по класове и търсят връзки между общообразователните и специалните предмети. Например знанията по математика, история или литература намират конкретно приложение в задачите по дърворезба, иконопис или интериорен дизайн.
Работим по големи теми, които са част от учебното съдържание в рамките на които учениците се разделят на екипи. През първия срок изследват проблема – събират информация, анализират, срещат се с външни специалисти и презентират резултатите публично. През втория срок реализират творчески продукт, който е пряко свързан с направеното изследване, и отново го защитават пред публика.
За мен най-важното е, че този модел развива мислене, отговорност и умение за работа в екип. Учениците не учат, за да бъдат изпитани, а за да създадат нещо конкретно. Това е по-близо до реалния творчески процес и подготвя по-добре младите хора за професионалния свят.
Как виждате проблемите и възможностите пред специализираното художествено образование в България?
В европейски контекст културната компетентност е призната като една от ключовите компетентности за учене през целия живот. Още през 2006 г. Европейският съюз поставя „културната осъзнатост и изразяване“ като съществен елемент от цялостното развитие на личността. Това означава не просто познаване на културата, а способност за участие, разбиране и създаване.
Образованието по изкуства има фундаментална роля в този процес. То развива въображение, критическо мислене, сетивност и способност за сътрудничество. Чрез него се изгражда визуална грамотност – нещо, което в България все още е сериозен дефицит. Средата, в която живеем, е визуална. Ако човек няма естетическа култура, той трудно може да създава качествена среда около себе си.
Специализираните училища към Министерството на културата са 23 и имат статут на държавни културни институти. Те подготвят професионалисти – музиканти, актьори, художници, дизайнери – и дават както средно образование, така и професионална квалификация. В същото време в системата на МОН съществуват дублиращи професионални и профилирани паралелки към други училища, които предлагат сходни направления, но без качествена професионална квалификация, а често с по-висок единен разходен стандарт на ученик. Това поставя специализираните училища в неравностойна позиция.
Средата в едно художествено училище е различна. Половината от пространствата не са стандартни класни стаи, а ателиета. Работата не приключва с 40-минутен учебен час – творческият процес изисква продължителност, концентрация и последователност. В първите години се усвояват фундаментални принципи – композиция, колорит, ритъм, хармония, пропорция. Дигиталните инструменти и програмите са само средство. Ако липсва естетическо възпитание, инструментът сам по себе си не гарантира качество.
Глобално образованието развива всичките пет фундаментални компетенции STEAM – интеграция на наука, технологии, инженерство, изкуства и математика. Когато „А“-то отпадне и остане само STEM, се губи балансът. Изкуството не е периферия, а основа за развитието на емоционалната интелигентност, социалните умения и способността за осмисляне и интерпретация на света.
Проблемите са ясни – липса на дългосрочна стратегия за специализираното художествено образование, недостатъчно финансиране, отслабена връзка с реалната културна индустрия и демографски натиск. Но има и възможности: ясна държавна политика, актуализиране на методиките, интегриране на културната компетентност в по-широк мащаб и създаване на по-устойчиви връзки между образованието и професионалната среда.
За нас мисията е ясна – да съхраним традицията и да я развиваме със съвременни средства. Една традиция е жива само когато намира нови форми на изразяване. Художественото образование не е разход, а инвестиция – в културната идентичност, в творческия потенциал на младите хора и в бъдещето на страната ни.