Сивият сектор създава илюзия за висока заплата. А реалността често е точно обратната. В края на 2025 г. Агенцията по заетостта отличи варненската компания Евротекс в категория „Работодател на годината – Партньор в големия бизнес“, признание за последователна работа с институциите, сигурна заетост и коректно отношение към служителите.
В основата на тази оценка стои именно нещо, което често остава извън фокуса на масовото трудово търсене: реалното осигуряване и прозрачните възнаграждения. В среда, в която частичното осигуряване и „пари в плик“ продължават да изглеждат примамливо, коректният модел понякога изглежда по-скромен, но всъщност е значително по-стойностен за работещите.
По темата разговаряме с Нора Стефанова, Ръководител „Хора и култура“ в Евротекс – един от големите работодатели в Североизточна България. Тя е българска компания за оползотворяване на текстилни отпадъци с опит в събирането, сортирането, търговията на едро и рециклирането на употребявани дрехи, обувки и други текстилни изделия.
Разговорът ни с Нора Стефанова е резултат от награждаването на компанията и поставя акцент върху важна тема: какво всъщност означава да си коректен работодател на фона на практики, които често „хвърлят прах в очите“ на хората с по-високи нетни обещания, но без реално покритие.
Г-жо Стефанова, защо темата „на светло срещу сив сектор“ е толкова важна именно за Североизточна България?
Североизточна България е специфичен пазар. Тук съжителстват големи индустриални работодатели, семейни компании, търговски структури и сезонен труд. Това създава конкуренция, която не винаги е честна. По данни на Европейската комисия 20-25% от българската икономика функционира в сивия сектор. В определени подсектори делът е още по-висок. Това са официалните данни за един неофициален сектор – представете си каква е реалността.
Това не е просто икономическа статистика. Това са хора, които работят с частично или минимално осигуряване, получават пари на ръка, нямат кредитоспособност, нямат реален трудов стаж, нямат защита при болест или съкращение. За голяма част от работещите това се превръща в трайна уязвимост, която разбират едва при първия проблем – болничен, майчинство или необходимост от кредит.
Има ли данни, които най-ясно показват разликата между „на светло“ и „на тъмно“?
Да, и те са много показателни. Нека вземем пример, който използваме и вътрешно в обучителните програми – сравнение при нетна заплата 767 евро (1500 лв.) „на светло“ осигуряване и „на тъмно“
На пръв поглед сумата е една и съща. Но тя „работи“ по коренно различен начин, в зависимост от това дали осигуряването е реално или минимално.
При реално осигуряване дневното обезщетение за отпуск е 36,52 евро, а при минимално – 20,35 евро.
Болничният на ден е 36,88 евро срещу 20,98 евро.
Майчинството първата година – 42,36 евро срещу 23,60 евро.
Обезщетението за безработица – 28,24 евро срещу 15,73 евро.
Всичко това са важни разлики, които формират реалния жизнен стандарт. Човек може да получи „повече на ръка“, но документално съществува като човек с минималевн доход, а това го прави изключително уязвим.
Това означава ли, че сивият сектор засяга не само настоящето, но и бъдещето?
Абсолютно. Най-силният удар идва в дългосрочен план. При частично или минимално осигуряване човек натрупва:
- по-нисък или нулев осигурителен стаж,
- база за пенсия, която е далеч под реалния му доход,
- липса на защита при трудова злополука, майчинство или болничен,
- нулев шанс за ипотечен или голям потребителски кредит.
Българската пенсионна система е формула. В нея влиза осигурителният доход, а не парите, получени в плик. Следователно изборът „по-високо днес“ води до драстично по-ниска пенсия утре. Много хора разбират това твърде късно.
Често хората казват: „Не ме интересува пенсията – важно е какво получавам сега. Много знам дали ще доживея до пенсия“. Какво бихте им отговорили?
Аз бих върнала въпроса:
Ако утре се случи злополука? Ако ви се роди дете? Ако ви съкратят? Ако трябва да вземете кредит? Ако ви се наложи болничен за месец?
Всички тези житейски ситуации разчитат на осигурителната история. И когато човек получава частично осигуряване, той реално излиза от системите, които трябва да го защитят. Днес му изглежда, че печели, но всъщност остава без най-важните буфери.
В същото време, коректните работодатели имат по-високи разходи. Усещате ли това в бизнеса?
Да, и това е една от причините сивият сектор да изкривява конкуренцията. Реалната цена на един служител стандартно е с около 40–60% по-висока от неговата нетна заплата, като при някои бизнеси този процент е по-висок. Тя включва:
- работодателските осигуровки,
- платените отпуски и болнични,
- инвестиции в безопасност и трудова медицина,
- подбор и обучение,
- ваучери за храна и други социални придобивки,
- разходи при текучество.
Това е нормалната цена на сигурността. Но когато съпоставяме коректен работодател с некоректен, които се конкурират на един и същ пазар на работна сила, първият винаги е в по-трудната позиция.
Какво трябва да знаят хората, когато разглеждат фиша си?
Фишът е документ, който показва как се формира реално заплатата – брутна, нетна, удръжки, права. Разбирането на фиша предпазва от подвеждане и помага за информиран избор. В обученията виждаме, че много служители за първи път научават как се изчислява обезщетението за безработица или майчинството – а това е ключово за тяхното бъдеще.
Това ли е причината да говорите открито по темата?
Да. Нашата цел като работодател е хората да правят информиран избор. Да не се страхуват, а да знаят фактите. Изграждането на стабилен, устойчив трудов пазар започва от прозрачност.
Отговорните работодатели имат задача: да обясняват, да информират, да защитават коректните практики. Това е и една от причините да получим национално признание като работодател, който работи по правилата.
Какъв е най-важният ви извод след толкова години работа с хора?
Коректността не е лозунг, а решение. Решение за бизнеса, за хората и за бъдещето им.
Сивият сектор обещава бърза печалба, но носи дълги загуби. Работата „на светло“ понякога изглежда привидно по-скромна, но осигурява стабилността, която издържа на време.