Ирина Филипова е основател на Happy Teachers Training и обучител с над 17 години опит в образованието. В ролята си на заместник-директор в 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ тя се занимава с професионално развитие на учителите, внедряване на технологии и реализация на проекти по национални и международни програми. Чрез Happy Teachers Training Ирина провежда практически обучения и коучинг за учители и образователни лидери, насочени към дигитални умения, професионално удовлетворение и превенция на бърнаут.
В това интервю ще говорим за бърнаута при учителите – как се усеща, как влияе на ежедневната работа и как могат да се предпазят. В този контекст Ирина Филипова споделя своя опит с учители, директори и училищни екипи, като обяснява как се разпознава изтощението, кои практики помагат за превенцията и как обученията и коучингът водят до реална промяна в нагласите и подхода към работата.
Бърнаутът често се споменава, но рядко се разглежда в дълбочина, особено при учителите. Какво всъщност представлява той?
Бърнаутът, или професионалното прегаряне, в сферата на образованието по същество не се различава от бърнаута в други професионални области. Най-често той се свързва с професии, в които се работи с хора, но съвременни изследвания показват, че силно засегнати могат да бъдат и специалисти в други сектори, например ИТ.
Когато говорим за образованието, е особено важно да обръщаме внимание на благосъстоянието на всички специалисти, които работят в тази сфера. Те се грижат за едно от най-ценните неща в обществото – децата и бъдещето ни.
Темата за бърнаута често се засяга повърхностно. В много случаи се организират еднократни обучения, но липсват последваща подкрепа и реални промени – както в работната среда, така и в ежедневните навици на хората. Това означава, че проблемът по-скоро се отчита формално, отколкото да бъде действително решен.
За да се справим с бърнаута, е необходим по-холистичен подход. От една страна, отделният човек трябва да развива здравословни навици, да поставя ясни граници и да се грижи за собственото си благосъстояние. От друга страна, са нужни и структурни промени в организацията, в която работи – среда, която предоставя подкрепа, разбиране и устойчиви решения.
Какво означава за един учител да си поставя граници в професионалната си дейност?
Поставянето на граници в учителската професия означава ясно разграничаване между професионалните отговорности и личното пространство, така че да се съхрани както ефективността на работа, така и психичното благополучие на учителя. На практика това често се оказва трудно, защото учителската работа е силно свързана с грижа за другите. Учителите са свикнали да бъдат постоянно на разположение – за ученици, родители и колеги.
Поставянето на граници обаче е важна част от професионалната устойчивост. То може да се проявява по различни начини и да изглежда различно за всеки човек. Например това може да означава ограничаване на работата извън работното време – да не се носи системно работа вкъщи или да се определят конкретни моменти, в които се проверяват контролни и се подготвят уроци. Също така включва яснота относно комуникацията с родители и колеги – през кои канали се осъществява тя и в какви часове е приемливо учителят да бъде търсен. Не е рядкост учители да споделят, че получават съобщения или обаждания късно вечер или през почивните дни, което постепенно води до усещане за постоянна ангажираност.
Друг важен аспект на границите е когнитивният – способността човек да се „отдели“ мисловно от работата след края на работния ден. Учителите често продължават да мислят за работата си и извън училище: как да подобрят урока, как да мотивират учениците или как да подкрепят конкретно дете в трудна ситуация. Тази постоянна ангажираност показва силна професионална отдаденост, но ако липсва баланс, тя може да доведе до изтощение.
Затова поставянето на граници не означава по-малка ангажираност към учениците, а по-скоро съзнателно управление на времето, енергията и вниманието. Именно чрез такива граници учителите могат да поддържат дългосрочна професионална устойчивост и да продължат да бъдат ефективни в подкрепата на своите ученици.
Струва ли се на самите учители възможно на практика да си поставят граници?
В практиката често се вижда, че за много учители идеята за поставяне на граници първоначално изглежда трудна или дори неразбираема. По време на обучения, когато се обсъжда тази тема, колеги понякога реагират с въпроси като: „Как така да не вдигна телефона?“ или „Как да не отговоря на родител?“. Това показва колко силно в учителската професия е вкоренено усещането, че трябва винаги да бъдеш на разположение.
Затова поставянето на граници не може да бъде само индивидуална задача – то трябва да бъде подкрепено и на институционално ниво. Училищата могат да създадат ясни и конкретни правила за комуникация: кога и по какви канали се осъществява тя, в какви часове учителите могат да бъдат търсени и как се обработват въпросите на родители и ученици. Например комуникацията може да се случва основно през официални канали като електронния дневник, вместо чрез неформални платформи или чат групи. По този начин се създава по-ясна и предвидима рамка за всички страни.
Разписаните правила дават на учителите институционална подкрепа да защитят личното си време. След това идва и личната отговорност – дали да се придържат към тези граници. Понякога желанието да бъдеш отзивчив и да помогнеш веднага може да създаде очакване за постоянна достъпност, което в дългосрочен план може да се обърне срещу самия учител.
Не бива да се подценява и по-широкият контекст. Обществото често има високи и разнообразни очаквания към учителите – не само като преподаватели, но и като възпитатели, подкрепящи фигури и посредници между различни участници в образователния процес. Тези очаквания, ако не са балансирани с ясни граници и подкрепяща среда, могат постепенно да създадат натрупващо се напрежение и в крайна сметка да доведат до професионално прегаряне.
Ако учителите започнат да си поставят граници, усеща ли се ефектът веднага?
Важно е да се подчертае, че поставянето на граници е процес и ефектът от него рядко се усеща веднага. Когато дълго време човек е действал по един начин – например винаги е бил на разположение, отговарял е на съобщения по всяко време и е поемал допълнителни ангажименти, промяната на този модел изисква време и усилия.
Тази промяна е свързана не само с външни правила, но и с трансформиране на личните навици и професионални рефлекси. В началото тя често е некомфортна както за самия учител, така и за хората около него, които са свикнали с предишния начин на комуникация и работа. Поради това първите стъпки могат да бъдат съпроводени с усещане за несигурност или дори за напрежение.
С времето обаче, когато човек е последователен в поставените граници, новият модел започва да се стабилизира. Колегите, родителите и учениците постепенно свикват с по-ясните рамки на комуникация и взаимодействие. Практиката показва, че това не води до влошаване на отношенията – напротив, често създава по-ясни очаквания и по-здрава основа за устойчиви професионални взаимоотношения.
Затова е важно темата за границите да се разглежда не само теоретично, а и през конкретни практики. В нашите обучения например се работи именно с реални ситуации и приложими стратегии, които помагат на учителите постепенно да изграждат по-здравословни професионални навици и по-устойчив баланс между работа и личен живот.
Бърнаутът често се споменава като нещо, което се случва внезапно. Така ли е всъщност?
Бърнаутът не е състояние, което се появява изведнъж. Той е резултат от постепенно натрупване на стрес, умора и продължително емоционално натоварване. Днес думата „бърнаут“ често се използва много свободно – например когато човек е натоварен, притеснен или има кратки срокове. В такива ситуации обаче по-често става дума за временно напрежение, а не за истинско професионално прегаряне.
Всъщност бърнаутът се развива постепенно – процесът може да продължи от няколко месеца до няколко години. Ако човек вече е преживял подобно състояние, при следващо натрупване на стрес този процес може да се развие значително по-бързо.
Често развитието на бърнаута се описва в няколко етапа. Първият етап понякога се нарича „меден месец“. В този период човек е силно мотивиран, има много енергия и поема множество задачи. Натоварването и стресът дори могат да бъдат преживявани положително – те носят усещане за динамика, смисъл и професионално удовлетворение.
С времето обаче, ако натоварването продължава да се увеличава и липсват механизми за възстановяване, настъпва следващ етап. Човек започва да усеща, че задачите се натрупват и става по-трудно да бъдат изпълнени. Работата, която преди се е случвала лесно и бързо, започва да изисква повече усилия и време. Това често води до раздразнение и усещане за постоянен стрес, което може да започне да се проявява и на физическо ниво – умора, напрежение, проблеми със съня.
Ако в този момент не се предприемат мерки, може да се стигне до следващ етап, при който се появява усещането, че независимо колко усилия се полагат, резултатите не са достатъчни. Човек започва да се съмнява в собствената си ефективност и способност да се справя. Оттук пътят до същинското прегаряне е кратък – състояние, в което се губи мотивацията и смисълът в дейности, които доскоро са носили удовлетворение.
Какви са основните препоръки за възстановяване след бърнаут?
Подобно на самото развитие на бърнаута, възстановяването от него също е процес, който изисква време. Както не стигаме до професионално прегаряне за ден или два, така и излизането от това състояние не може да се случи бързо. То е постепенно и при всеки човек протича по различен начин.
Една от първите и най-важни стъпки е осъзнаването на преживяното. Необходимо е човек да си даде време да разбере какви фактори са допринесли за достигането до бърнаут – дали това е било прекомерно натоварване, липса на граници, продължителен стрес или съчетание от различни професионални и лични обстоятелства. Това осъзнаване помага да се идентифицират моделите на поведение и навиците, които е добре да бъдат променени.
Следващата важна стъпка е изграждането на нови, по-здравословни навици. Това може да включва практики за поставяне на по-ясни граници в работата, по-добро управление на времето и създаване на условия за реално възстановяване. Фундаментални фактори за възстановяването са също грижата за физическото здраве – балансирано хранене, редовна физическа активност и достатъчно качествен сън. Нарушеният сън много често е един от първите сигнали за натрупан стрес и може да бъде както симптом, така и фактор, който задълбочава състоянието на изтощение.
Важно е също човек съзнателно да спре и да преразгледа навиците си – кои от тях подпомагат възстановяването и кои допринасят за продължаване на напрежението. Това е моментът, в който могат да се направят по-устойчиви промени в начина на живот.
Често в разговорите с учители възниква и темата за смяна на работното място. Понякога такава промяна може да бъде полезна, но тя сама по себе си не е универсално решение. Ако човек не е осмислил причините за бърнаута и не е работил върху собствените си модели на работа и реакция на стрес, съществува риск същият модел да се повтори и в нова среда. Не можем да очакваме само организацията, в която работим да се погрижи за нас, трябва да осъзнаем и къде е нашата отговорност.
Не на последно място, бърнаутът не се влияе само от професионалната среда. Личният живот също може да бъде източник на значително натоварване – например грижа за малки деца, за възрастни близки или липса на достатъчна подкрепа в ежедневието. Затова част от възстановяването включва и търсене на подкрепа – както от близките, така и от професионална помощ, когато е необходимо.
Каква е ролята на знанията и уменията в превенцията на бърнаут при учителите?
Една от най-ефективните стратегии за справяне с бърнаута е неговата превенция. Тя е пряко свързана със знанията и уменията, които специалистите развиват, за да разпознават ранните сигнали на натрупващ се стрес и да реагират навреме.
Именно затова обученията, посветени на темата за бърнаута, са насочени преди всичко към превенцията. В тях се съчетава теоретичното разбиране за процеса на професионално прегаряне с практически инструменти, които учителите могат да прилагат в ежедневната си работа. Сред тези инструменти са техники за релаксация, стратегии за поставяне на граници, умения за емоционална регулация и подходи за по-добро управление на задачите и приоритетите.
Целта е учителите да не останат само с теоретично знание по темата, а да разполагат с конкретни практики, които могат реално да използват в професионалното си ежедневие. Така те имат възможност постепенно да изграждат по-здравословни навици и по-устойчив начин на работа.
Разбира се, промяната на навиците не е лесен и бърз процес. Тя изисква време, последователност и практика. Именно затова е важно обученията да предоставят не само информация, но и практически инструменти, които да подпомогнат учителите в дългосрочното изграждане на умения за справяне със стреса и за превенция на професионалното прегаряне.
Как училищните ръководства и учителите възприемат темата за превенцията на бърнаут? Далечна ли им се струва или осъзнават нейната важност?
Все повече училища и директори осъзнават значението на превенцията и полагат усилия да подкрепят своите екипи. В практиката има много добри примери – след проведени обучения участниците си поставят конкретни цели за промяна на навици, а след период от около 3 до 6 месеца често се правят вътрешни срещи или квалификации, в които се обсъжда какво реално се е променило и как това се е отразило на благосъстоянието на учителите.
През последните години темата за превенцията на бърнаут стана особено популярна и макар интересът към нея да се развива във времето, тя остава изключително актуална. Днес към традиционните източници на професионален стрес се добавя и т.нар. технологичен стрес – свързан с бързото навлизане на нови технологии и дигитални инструменти в образованието. Именно затова е важно училищата да продължат да подкрепят учителите си, за да могат те устойчиво да се справят с нарастващите изисквания на професията.
Как учителите приемат обученията за превенция на бърнаут? Има ли скептицизъм?
Както при всяка подобна тема, винаги има и скептични учители. Това е напълно естествено, особено когато човек вече се чувства силно натоварен. В по-късните етапи на бърнаут често се появява усещането: „Аз съм толкова претоварен, че нямам време и енергия за още едно обучение“. В такива моменти превенцията е по-трудна, защото човек вече е много близо до изчерпване на ресурсите си.
Затова най-ефективно е подобни обучения да се случват по-рано – още в първите етапи на натрупване на стрес, когато учителите все още имат ресурс да изграждат нови навици и стратегии за справяне.
Разбира се, има колеги, които първоначално подхождат с недоверие. В повечето случаи обаче след самото обучение обратната връзка е много положителна. Причината е, че обученията са силно практически насочени – участниците не само слушат теория, но и прилагат различни техники още по време на самата работа в групата. Има много интерактивни задачи, работа в екип и дори моменти на хумор, което създава по-лека атмосфера. Това помага на учителите да се отпуснат, да намалят напрежението от ежедневието си и по-лесно да се доверят на процеса и да опитат нови подходи. Допълнителен плюс е, че обученията дават и квалификационни кредити, което също е важно за професионалното развитие на учителите.
Предлагате ли и индивидуална подкрепа освен общите обучения в група?
Освен основното обучение, което провеждаме за групи учители и училищни екипи, предлагаме и индивидуални коучинг сесии за колеги и ръководители на образователни институции, които имат нужда от по-целенасочена подкрепа. Чрез коучинга всеки човек може да работи върху собствените си цели, да търси по-добър баланс между професионалния и личния живот и да намери устойчиви начини за справяне с предизвикателствата в работата.
Коучингът е тема, която е особено близка до мен. В българската образователна система той все още не е широко разпознат като подкрепящ подход, но постепенно все повече учители и ръководители проявяват интерес. Някои идват от любопитство, а други с конкретна цел да работят по определена тема или предизвикателство.
Не винаги коучингът е свързан пряко с превенцията на бърнаут, но много често разговорът стига и до тази тема. Причината е, че човек не може напълно да раздели професионалния и личния си живот – те неизбежно се влияят един от друг. Затова коучингът помага да се погледне по-цялостно на ситуацията и да се намерят решения, които подкрепят както професионалното развитие, така и личното благополучие.
Правите ли отворени обучения, на които всички желаещи учители могат да присъстват?
Да, правим най-различни събития и обучения, не само на тема бърнаут. EdTechDays например, е ежемесечно събитие за споделяне на добри практики за използване на дигитални инструменти в учебния процес. То е напълно безплатно. Идеята на Happy Teachers е да подкрепя колегите по всякакъв начин – чрез споделяне на добри практики, представяне на работещи продукти и инструменти, които учители вече използват и искат да покажат на другите. Всичко е „от колеги за колеги“ – практично, лесно за прилагане и ориентирано към работата в реалната класна стая.