Качеството на въздуха в детските градини и училищата е тема, която често остава незабелязана, въпреки че има директно влияние върху здравето, концентрацията и когнитивните способности на децата. Международни проучвания показват, че всеки ден около 90% от децата под 15 години дишат замърсен въздух, което създава сериозен риск за тяхното развитие. В Европейския съюз почти всички ученици и учители са изложени на въздействието на замърсения въздух, което води до респираторни заболявания и повишена честота на отсъствията, поради заболявания.
В България ситуацията не е по-различна – въпреки нормативните изисквания за свеж въздух и вентилация, повечето училища и детски градини продължават да имат остарели или липсващи системи за механична вентилация. Това оказва влияние не само върху здравето на децата и персонала, но и върху разходите за енергия и ефективността на учебния процес.
За да говорим за реалната картина, добрите практики и възможните решения, ни гостува инж. Иван Армянов – член на Управителния съвет на Българската асоциация „Отопление, вентилация и климатизация“ (БАОВК) и ръководител на „Търговски отдел“ в „ТАНГРА–АВ“ ООД – компания с над 30 години опит в проектирането, производството и доставката на енергоспестяващи решения за вентилация, климатизация и отопление. Той ще ни сподели своите наблюдения за състоянието на въздуха в българските учебни заведения, както и препоръки за подобряване на микроклимата.
Колко добре са информирани директорите, учителите и родителите за изискванията за качеството на въздуха в детските градини и училищата?
Съвсем скоро излезе проучване на БАОВК, в което измери, че в над 65% от училищата и детските градини в България няма изградени вентилационни проветрителни системи. Истината е, че твърде малко бяха включилите се в проучването, а същевременно има и едно сериозно неразбиране на темата проветряване на учебни стаи. Говорим за системи, които отвеждат замърсения с въглероден диоксид въздух от класната стая и доставят пресен, филтриран и затоплен въздух за учениците. Разбира се, с цел енергийна ефективност, тези системи имат и устройство за рекуперация/възстановяване на енергия, обикновенно до 88%. Това води до по-чист въздух за децата ни, по-малко заболяваемост както при децата, така и при учителите, по-добро усвояване на учебния материал и не на последно място по-малко енергия за затопляне. Такива системи в класните стаи на бъграските училща липсват, по мое мнение не на 65%, а на 99%, тъй като има няколко частни училища с вече изградени такива системи.
Защо често проблемът с качеството на въздуха остава незабелязан или подценен от учебните заведения?
Проблемът с въздуха е „невидим“. Няма как директорът или учителят веднага да го види, както се вижда теч от покрива или счупен прозорец. Симптомите – умора, главоболие, спад на концентрацията, чести вируси или дори грипни ваканции, често се приемат за нормални през зимата. Освен това темата за вентилацията дълги години не е била приоритет в училищната инфраструктура, а проветряването чрез отваряне на прозорци погрешно се смята за достатъчно решение. Училищата и детските градини се намират в градовете, а точно тук въздухът през зимата е замърсен и отварянето на прозорец води до смяната на топъл и замърсен въздух със студен, но отново замърсен от коли, фини прахови частици и други различни замърсители.
Каква е ролята на сградната конструкция, отоплението и вентилацията за качеството на въздуха?
Качеството на въздуха е резултат от взаимодействието между конструкцията на сградата, начина на отопление и наличието на вентилация. В модерните сгради стените са добре изолирани, а прозорците са плътни. Това подобрява енергийната ефективност на сградите, но също така означава, че въздухът не се подменя естествено (през фуги на конструкцията или прозорците). Ако няма механична вентилация, въглеродният диоксид, влагата и замърсителите се натрупват много бързо, особено в класни стаи с 20–30 деца, които излъчват между 400 и 500 л/ч СО2. За сравнение, в Чехия в класните стаи поддържат около 450 – 500 ррм СО2, а в класна стая в Горна Оряховица от фондация „Знаеш ли какво дишаш?“ бяха измерили 5000 ррм СО2. Максималната норма за производствено предприятие е 2000 ррм СО2, след което персонала се извежда и предприятието се проветрява принудително.
Доколко архитектурните и техническите решения при проектирането на училища и детски градини влияят на микроклимата?
Изключително много. Ако още на етап проектиране и изграждане не е била предвидена система за вентилация, впоследствие внедряването става малко по-трудно и малко по-скъпо. За съществуващите, вече изградени в последните 50 години училища и детски градини, както в Бълтария, така и в целия Европейски съюз, има технически решения които са децентрализирани устройства за всяка самостоятелна стая. Вместо едно голямо съоръжение да проветрява всяка класна стая, във всяка стая се монтира едно по-малко съоръжение (колкото хладилник) и то доставя пресен и филтриран въздух на децата.
В детските градини и училищата микроклиматът трябва да бъде като изключително важна част от здравословната среда – точно както се разглеждат отопление, осветление и пожарна безопасност. Вентилацията не е лукс, а задължителна инфраструктура за здравословно обучение.
Има ли разлика между новите и старите сгради по отношение на проблема с качеството на въздуха?
Както споменах при предишния отговор, разликите са само и единствено по отношение на техническото решение. И новите, и старите сгради имат еднакви проблеми – липсата на разбиране и инсталиране на съоръжения за проветряване с рекуперация на енергия. При новите сгради, тези съоръжения могат да са централни и ингетгрирани в система за сградно управление, докато при старите сгради, трябва да се инсталират във всяка съществуваща класна стая и тогава монтаж, управление и интеграция са малко по-сложни.
Кои са най-често пренебрегваните аспекти при поддържането на свеж въздух в учебните заведения?
Най-често се пренебрегва фактът, че въздухът трябва да се подменя постоянно, а не само „понякога“. Както растенията, така и хората имаме нужда от постоянно количество свеж въздух. Човек може да живее без храна до 3 седмици, до 3 дни без вода и само 3 минути без въздух. В училищата и детските градини в България не се следят показатели като CO₂, влажност и фини прахови частици. Също така липсва разбиране, че свежият въздух не означава студен въздух и е като да си отворим прозореца, а е контролиран, филтриран и темпериран приток.
А кои са най-често срещаните заблуди?
Както и по-рано казах, една от най-честите заблуди е, че отварянето на прозорци не води до чист въздух. През зимата отварянето на прозорци води до големи топлинни загуби и често до допълнително замърсяване. Друга заблуда е, че климатикът осигурява свеж въздух – повечето климатици само въртят вътрешния въздух, без да го подменят. И трета – че вентилацията е прекалено скъпа и сложна, което не е вярно при съвременните компактни решения. Обикновенно, срокът за откупуване на една такава система е между 2.5 и 3.5 години.
Качеството на въздуха в детските градини и училищата не е еднакво през цялата година. Какви са основните разлики между топлите и студените месеци и какво е важно да знаят директорите и персоналът за това как се променя въздухът в помещенията през различните сезони?
Външните условия се променят, но в класните стаи изискванията са приблизително еднакви. Температурата през зимата е добре да бъде около 20-22°С, а през лятото до 24°С. Влажността между 40% и 60%. Въглеродния диоксид трябва да бъде под 800-1000ррм. Разбира се, системите за проветрение/вентилация имат възможност да спомогнат за регулиране на тези параметри на вътрешния микроклимат. През юли и август няма учебна дейност, което води до минимални изисквания за климатизация на учебните стаи. Пред учебните месеци и най-вече от септември до април, в повечето случай прозорците са затворени, което води до повишаване на CO₂, сух въздух или обратно – прекомерна влажност и риск от мухъл. Именно тогава нуждата и ефекта от системи за проветрение с рекуперация на енергия е най-голяма.
В много детски градини и училища все още няма изградена механична вентилация. Какви мерки бихте препоръчали да се прилагат на този етап, за да се поддържа възможно най-добро качество на въздуха в помещенията до въвеждането на по-дългосрочни решения?
На първо време – измерване. Сензорите за CO₂ са евтини и дават ясна картина кога въздухът става нездравословен. Второ – организирано проветряване по график, особено в междучасията. Но тези мерки са временни – дългосрочното решение е механична вентилация с енергийно възстановяване. През 2021 година, по време на епидемията от SarS-Cov-2 (Covid-19), Европейският център за превенция и контрол на заболяванията извърши изследване и симулация в класна стая в района на Милано, което беше най-засегнатия регион от епидемията в Европа. Резултатите бяха следните: При 24 деца в клас, ако като нулев пациент влезе учителя, то след 2 учебни часа, той ще разболее 12 деца (половината от класа). Ако децата са с маски, учителя би разболял само 6-8 деца. Но ако има проветрителна система – учителя ще разболее само 1 дете. Така за пореден път, учени и специалисти от различни области потвърдиха задължителното проветряване на класните стаи.
Когато се говори за въвеждане на системи за вентилация в детските градини и училищата, какво обикновено означава това като инвестиция и срокове за реализация, и какви възможности за финансиране съществуват към момента за общините и учебните заведения?
Инвестицията зависи от мащаба – дали говорим за една класна стая, цяла детска градина или училище. Както вече казах, съществуват централизирани системи с въздуховодна мрежа, но съществуват и компактни децентрализирани системи, които се инсталират във всяка стая и това става сравнително бързо, без тежки ремонти. Финансиране от европейски програми има почти всяка година. През 2022 година беше отворена процедура по Норвежки финансов механизъм, през 2023 година имаше програма Енергийна ефективност за общините, през 2025 година имаше програма на Национален Доверителен Екофон. Колегите ни в Румъния използват Плана за възстановяване и устойчивост. Тези програми са изключително хубав подход, тъй като срокът за откупуване на тази инвестиция спада драстично и може да се кандидатства за по-голям брой учебни заведения. Без програма, срокът за възвръщане на инвестиция в съоръжение за вентилация с рекуперация на енергия, само от по-ниски разходи за отопление е около 3 години. При различните програми, които изброих финансирането е между 70% и 100%.
Можете ли да споделите примери за реализирани решения от Вашата работа, които показват как може ефективно да се подобри качеството на въздуха в детски градини и училища?
Започнахме работа по тези съоръжения през 2008 година, когато към нас се обърна португалска компания. След това работихме за училища в Полша, а през 2018 година направихме пилотен проект в Пилзен, Чехия. Там въздухът е по-чист от Прага или София, тъй като населението е само 180 хил. души и има само лека индустрия около града. По програма на тяхното министерство на Екологията и енергетиката се ремонтираше двуетажно училище. Единият корпус се санира (нова дограма, изолации, нова отоплителна система), а другият корпус освен саниране, бяха инсталирани и децентрализирани енерговъзстановяващи вентилационни системи. На двата корпуса бяха сложени отделни топломери, за да бъде доказана икономията на енергия, както и датчици за качество на възнуха във всяка стая. След 1 учебна година нашият партньор и тяхното министерство публикуваха данните. В корпуса с вентилационни съоръжения въглеродния диоксид (СО2) не превишава 450 ррм, а в другият корпус се движи между 1000 и 1200 ррм. Разходите за отопление в едиият корпус са били с 28.7% по-ниски, тъй като през зимните месеци не се е налагало отваряне на прозорци за проветрение. След този проект получихме награда и сертификат от чешкото министерство на екологията и енергетиката. От 2020 година насам само ние сме изпълнили над 20 училища в Чехия. От 2 години по ПВУ на Румъния сме изпълнили над 10 училища. За съжаление, само България не мисли за своите деца.
Има ли добри практики от други държави за вентилация и поддържане на здравословен микроклимат в учебните заведения и според Вас могат ли да бъдат приложени в България?
Ще цитирам бившият канцлер на Германия, г-жа Ангела Меркел – „Вентилацията е най-бързото и най-лесно решение за справяне с вируса“. Тя каза това по повод опитите са решаване на проблема с Covid-19. Той, както и останалите респираторни вируси, най-лесно се премахват, като се направи обмяна на въздуха в класната стая. Когато се инсталират системи за вентилация с рекуперация на енергия, ние предоставяме на децата пресен, филтриран и темпериран въздух, изхвърляме замърсения и намаляваме разходите за отопление през зимните месеци.