Фотограф: Кирил Станоев
Димитър Стафидов е български режисьор, рекламен криейтив, визуален артист и любител музикант. Роден е в София, но израства в Бургас. Завършва колеж в Англия със специалности бизнес, дизайн и изкуство, след което се завръща в България и се включва в младежката инициатива „ПОдЛЕЗНО“, която работи за обновяване на занемарени градски пространства. Става част от екипа на продуцентска компания Handplayed и режисира два късометражни филма, вторият от които е финалист в международен конкурс на НАСА. Съвместно с Веселин Диманов, Димитър е режисьор на биографичния филм „Милен“, разказващ за живота и работата на журналиста Милен Цветков, и е номиниран в категория „Изкуство и култура“ в проекта „40 до 40“ на Дарик радио, както и за “Човек на годината” от Български хелзинкски комитет.
Как започна професионалният ти път като режисьор и рекламен криейтив?
Когато бях втора година в университета направих своя пръв късометражен филм като с много ентусиазъм и студентски наивитет измолих изпълнителния директор на студио “Ню Бояна” да предостави терен и техника за един снимачен ден. В деня на снимки се изля проливен дъжд, но за щастие опазихме цялата техника и завършихме филма успешно, утвърждавайки желанието ми да правя кино въпреки всички трудности.
А с реклама започнах да се занимавам в Handplayed, където получих възможността да участвам в креативни брейнсторминги и презентации пред клиенти, а след това и да ръководя креативни процеси и видя идеите си реализирани. Открих, че работя добре по задание и комерсиалните проекти ми доставят удоволствие. Кампанията на “Милен” също много помогна, защото трябваше да се справяме абсолютно сами с всичко – визия, тийзъри, постове в социалните медии, събития, активация… Но пък така имахме и пълна свобода да я направим точно както искахме, а това, че достигна до толкова много хора, които не останаха безразлични, със сигурност беше вдъхновяващо. И киното, и рекламата, ми дават възможност да съм креативен на много фронтове, което винаги ми е харесвало.
Кои са ключовите умения, които според теб всеки млад режисьор трябва да развие?
Със сигурност “дебела кожа”, резистентност към думата “не” и целеустременост. Бях прочел някъде цитат от Спилбърг, ако не се лъжа, че за съжаление никой няма просто да ти даде да режисираш нещо – трябва да се пребориш и да го направиш въпреки всичко.
Какво те накара да се насочиш към биографичното кино?
Стана случайно – Веско Диманов дойде в офиса на Handplayed и търсеше човек, който да му помогне с монтажа на първия му филм – “Моралът е доброто”. Сработихме се и след това заедно създадохме и “Милен”. Но не съм се стремил към документалното кино, аз имам доста повече афинитет към игралното и мисля, че си личи. Написахме и структурирахме “Милен” като игрален филм и много хора споделиха, че го възприемат точно така. Дори в един момент съжалих, че сложихме думата “документален” в заглавието.
Как се подготвяш за създаването на един филм – от идея до реализация?
Когато разработвам някакъв проект, много от елементите често идват заедно – концепция, визуална идентичност, музика, герои, сюжет – и всички те по някакъв начин се надграждат и черпят един от друг при развитието. Затова често правя визуализации на сцени още докато пиша и принтирам и се обграждам от референции за визуално вдъхновение. Имало е и проекти, които са изисквали и доста проучване – преди време бяхме разработили идея за филм, разказващ за сблъсъка на монархията и комунизма по времето на Цар Борис III. Тогава се бях запасил с един куп книги за този период. Така че подготовката варира според темата и концепцията.
Колкото и да нe харесвах периода, в който учех в Англия, часовете по изкуство със сигурност ми дадоха знания как да реализирам цялостно един креативен проект от концептуализиране, през проучване, експериментация до завършено произведение или финален продукт и това ми помага и до момента.
Имаш ли професионални идоли или режисьори, които са те вдъхновили?
Да, много харесвам Ричърд Линклейтър, който също прави много разностранно кино, но специфично филмите, в които си колаборира с Итън Хоук като “The Before Series”, “Boyhood” и “Blue Moon” са ми любими. Похватът сюжетът да е базиран изцяло на диалог много се усеща като вдъхновение в късометражните ми филми. И малка хвалба – вторият от тях беше селектиран лично от него на филмовия фестивал в Хюстън, където се запознах и с неговия продуцент – спомен, който ще ми остане за цял живот.
Кое беше най-голямото професионално предизвикателство до момента?
Всеки самостоятелен проект е предизвикателство – когато създаваш нещо от нулата изцяло независимо винаги изскачат пречки – дали ще е проливен дъжд, дали ще отменят полета на главната актриса 3 пъти, или пък ще се наложи сам да създаваш цялостна визуална идентичност точно преди премиера – кризите винаги са много, но мисля, че способността да ги преодоляваш независимо от всичко е това, което учи най-много. Чисто като мащаб, естествено, “Милен” беше най-предизвикателен като проект, защото балансирахме между интересите на много хора и институции и въпреки това успя да остане много искрен и чист като съдържание.
Как се справяш с критиките и неизбежните творчески блокажи?
Критиките винаги ми влияят много, затова гледам да тествам нещата, които правя като ги показвам на тестова публика преди да бъдат завършени. Разбира се, не можеш да угодиш на всички, затова за мен е най-ценно хората да дадат честно мнение, но и след това да ме оставят сам да определя с какво да се съобразя и с какво – не. Ако пък слушаш всички, бързо ще се научиш, че това много бързо може да разгради всеки проект до съставни части. Затова е важно и да си силно убеден и в своята собствена позиция и причина да правиш каквото правиш.
За блокажите много ми помага да бутам разнообразни проекти едновременно, защото така често се зареждам от един, докато си почивам от друг.
Кой е проектът, с който се гордееш най-много до момента и защо?
Е, разбира се “Милен”. Просто той е освен биография на изключително харизматичен и интересен човек, но и филм с истинска гражданска позиция и обществено значение. Темите за цензурата и свободата на словото са изключително наболели в българското общество и до днес, а един такъв филм има силата да въздейства много на широка аудитория като прави така, че на хората наистина да им пука. Това не се среща често.
Какво предстои за теб в професионален план?
От доста време насам разработвам един проект за комедиен сериал, чиято идея е по лек и забавен начин да носи социален коментар за състоянието на институциите в България, както и за сблъсъка между поколенията и техните разбирания. Откакто разписахме проекта, много приятели ми споделят различни техни ситуации от много държавни институции, което потвърждава, че хората припознават тези теми, защото ежедневно се сблъскват с подобни проблеми.
Как виждаш мястото си в българското кино занапред?
Бих искал да правя още повече игрални проекти – филми, сериали, реклами. Харесвам да създавам формати за масова аудитория, докато много мои колеги предпочитат работа, свързана с фестивално кино. За мен е важно съдържанието да има смисъл, но и да е смилаемо, да има душа и чрез силно емоционално въздействие да кара широка публика да се замисли за по-дълбоки проблеми и въпроси. Мисля, че там ми е силата.