Милиони гледат клиповете му онлайн, но малцина обръщат внимание кой стои зад тях. Веселин Долмов-Арсен е магьосникът, който превърна скритата камера и изненадата в уникално онлайн забавление. Неговите видеа, заснети по улиците на цяла България се радват на огромна популярност в социалните мрежи през последните месеци.
Той създава т.нар. „пранкове“ – шеговити, спонтанни ситуации, в които непознати хора се сблъскват с необичайни или магически събития. Целта не е просто да се пошегува с тях, а да предизвика искрена реакция – изненада, смях и неподправена радост. Някои от видеата дори се превръщат в малки социални експерименти, показващи човешката доброта и готовността да помогнеш на непознат.
Кой е Арсен?
Веселин Долмов, познат с артистичния си псевдоним Арсен, е роден през 1988 г. във Варна. Първите му срещи с магията започват още на 5-6 години, когато по телевизията вижда спектаклите на Астор, Ирко и Орфи, а по-късно се учи от телевизионни предавания и списания. Макар първоначално да мечтае за кариера във футбола, контузия го отвежда към магията и сцената – първо като аниматор на кораби, където забавлява гости с трикове от детството си, а после като професионален илюзионист.
През годините Арсен учи актьорско майсторство, взима уроци по манипулации и фокуси от известни български илюзионисти, участва в „България търси талант“ и „Разсмей Слави“, печели международни награди и представя България на магически фестивали в Гърция, Сърбия, Словения, Македония, Румъния, Германия и други страни. Сред признанията му са специални награди от Съюза на българските илюзионисти, „Best Close-Up Act“ от Golden Cat, отличия от Международното братство на магьосниците (IBM), печели и първа награда в международен конкурс на магьосника Шин Лим. Получава и отличието „Звезда на българската магия“, връчена лично от великия Астор, както и номинация за ИКАР, което го прави първия най-млад вариететен артист сред магьосниците, който е номиниран в престижната категория за вариететно и цирково изкуство.
Особено важен за него е личният и професионален път с великия Астор. Той описва срещата им през 2009 г. като съдбоносна, превръщайки го не само в наставник, но и във „втори баща“. Малко преди Астор да напусне този свят, той избира именно Арсен за свой наследник и му предава реквизита си.
Към момента има редица собствени спектакли, включващи в себе си набор от няколко различни жанрове на магическото изкуство: илюзии, манипулации, фокуси, комични трикове, ментализъм, магия от близо и други.
През последните години в живота си Арсен е и баща на две малки деца. Продължава да работи активно както в България, така и извън страната.
Как избираш ситуациите и хората за своите клипове – има ли предварителен сценарий или всичко се случва спонтанно?
При мен всичко започва без сценарий. Решавам, че ще правя нещо и просто се гмуркам. Харесвам този момент на неизвестното – той държи магията жива.
Понякога нещата се подреждат от първия път и клипът става абсолютен хит. Друг път снимам една и съща ситуация по 15–20 пъти, докато накрая „щракне“. И това е част от процеса.
В повечето случаи тръгвам, без да знам точно какво ще се случи – решенията идват на момента. Хората също ги избирам спонтанно, по усет.
Каква е основната емоция, която искаш да предадеш чрез тези видеа?
Основната емоция, която търся, е очарование. Искам хората да се усмихнат, да се засмеят, да ахнат, но не и да се стресират. За мен е важно магията да носи радост, а не уплаха.
Затова правя всичко възможно емоцията да е изцяло позитивна – такава, която остава и след като видеото свърши. Да го гледаш и да ти стане леко, да се забавляваш.
Напоследък всички сме станали по-затворени, по-напрегнати и по-негативни. Аз се опитвам да дам точно обратното – повече смях, повече забава и повече светли емоции.
Получавам стотици съобщения от хора, които ми пишат, че отдавна не са се смяли така, че видеата ми са им оправили деня. И това е най-голямата награда.
Има ли момент или реакция от случаен човек, която особено силно те е развълнувала?
Най-голямата радост за мен е, когато вляза в магазин с камера в ръка и още преди да съм направил каквото и да е, хората ме разпознават, започват да се смеят и искрено се радват. Това е знак, че правя нещо, което им носи настроение.
Но един момент остана много дълбоко в мен. Срещнах възрастна дама на 92 години, която ми сподели, че от години не се е смяла. Разказа ми за живота си, за загубата на съпруга и децата си, за самотата, в която живее. Каза ми, че дори не знае какво е смях.
Успях да я разсмея. Тя ми благодари толкова искрено и сърдечно, каза, че съм я „съживил“. В този момент си казах: ето, точно заради това си струва да го правя.
Срещал ли си негативни реакции по време на снимки и как се справяш с тях?
Да, постоянно има най-различни реакции, понякога изненадващи и дори шокиращи за мен. Някои хора просто не знаят какво точно правя, не могат да направят връзката между илюзията и шегата и се плашат. Случвало се е да ме обвиняват, че правя нещо незаконно, да заплашват с полиция. В такива моменти най-важното е да запазиш спокойствие и да обясниш.
Имали сме и ситуации, които всъщност бяха замислени като социални експерименти. Например, ситуация в която се разиграва хипноза и обир посред бял ден, а хората просто подминават и не реагират. Това ме натъжава, защото си мисля, че утре това може да е близък на всеки от нас.
Интересното е, че често реакция има едва когато ситуацията засегне лично човека. Това показва колко трудно ни е понякога да бъдем общност и да се намесим, когато някой друг има нужда.
Разбира се, има и хора, които реагират рязко или агресивно, без да разберат, че идеята е просто да внеса малко лекота и смях. Не го приемам лично. По-скоро ми става тъжно, че има толкова напрежение и негативност.
В крайна сметка вярвам, че магията може да върне нещо детско в хората, да ги накара да повярват и да се усмихнат. Ако дори един човек си тръгне по-щастлив и по-отворен към света, значи всичко това има смисъл.
Какво е по-трудно – магията сама по себе си или улавянето на истинската човешка реакция?
Магията сама по себе си е трудна. Зад всеки фокус стоят техники, подготовка, понякога и консумативи и ефекти, за които публиката изобщо не подозира какво ниво и умения изискват, за да бъдат изпълнени.
Но най-трудното всъщност е реакцията. Тя не може да се режисира. Имам един много популярен клип, в който „изкарвам“ гълъб от пакет със снакс. Жената, която се вижда във видеото, беше може би седемнайсетата поред, на която правих този фокус. Разликата не беше във самата магия, а в реакцията, която се получи.
Забелязах, че тя е контактна и отворена, и си помислих, че точно с нея може да се случи нещо истинско. И се случи. Това е трудното, да уловиш този момент. Не е нещо, което можеш да планираш напълно, но аз съм голям ентусиаст и вярвам, че когато си искрен в това, което правиш, реакцията рано или късно идва.
На какъв етап от пътя си се намираш в момента като артист?
В момента съм в етап, в който искам да надскоча себе си. Да създавам нови неща, да пътувам, да правя турнета и да изградя сериозен екип от хора около мен.
Преди години имах възможност да слушам лектор от Лас Вегас, който е сред основателите на един от първите университети за магично изкуство в света. Той раздели пътя на магьосника на четири кръга: започваш от малки ангажименти, минаваш през все по-големи сцени, изживяваш върховете си и накрая подаваш щафетата на следващите. Чувствам, че сега съм в момента, в който искам големите сцени и да покорявам върхове.
Имам много мечти – да поставя рекорд на „Гинес“, да напиша книга, да участвам и да спечеля награда на световно първенство, да представя България достойно. Професионално знам, че има още много какво да давам. Досега съм се задоволявал с по-малко и не съм бил краен максималист.
В същото време се доверявам на Божията воля да ме води. Стремя се към върхове, но се пазя от суетата и гордостта. Опитвам се да не се взимам твърде насериозно и да остана човек преди всичко, защото вярвам, че именно това прави артиста истински.
Как се пренареди ежедневието ти между сцената, проектите и семейството?
Със съпругата ми имаме две малки деца и за мен е важно да съм до тях. Миговете с децата в тази възраст са безценни и не искам да ги пропускам, дори това понякога да ограничава възможностите за повече проекти. Истината е, че съм щастлив с този избор.
Опитвам се да намирам баланс между сцената и семейството, защото и двете ме зареждат по различен начин. И двамата на прощъпулника хванаха вълшебната пръчка. След това не искаха да я пускат и си играха с нея цял ден. Може би магията е избрала тях още преди те да изберат нея.